Днес ще ви разкажа една история.
История за вяра, надежда и… гибел.
Историята на Танца на духовете.
Всеки народ си има свои митове за края на света. Но когато и североамериканските индианци се сдобили с такъв мит, краят при тях имал съвсем различен смисъл – не повсеместен свършек на света, а освобождение от заселниците, възкресение на убитите от тях във войните и връщане на обичаите и начина на живот, който индианците се опитвали отчаяно да съхранят.
Но индианските вярвания не са богати на апокалипсиси. Неслучайно Антъни Гидънс описва Танца на духовете в своята „Социология“, по която всички възпитаници на ФЖМК сме имали удоволствието да учим (това НЕ е ирония) като своебразна смес от традиционните индиански вярвания и ритуали, практикувани отпреди идването на белите и от християнската религия.
Отчаянието и носталгията, свързани с Танца на духовете са отражение на периода, през който той се развива. Прерийните племена изгубват свободата си и са затворени в резервати. Точно тогава се появява Пророчеството. То е дело на Уовока от племето на паютите – известен като лечител, по произход от семейство на пророци и шамани. По време на слънчевото затъмнение, докато страдал от силна треска, той получил видение, което вдъхновило Танца на духовете. Видението дало основата на вярванията, че идва обновление на Земята. Тя ще се раздвижи и ще помете белите, градовете им и всичко, свързано с тях. Индианците щели да оцелеят, за да видят прериите отново покрити с бизони и друг дивеч. Мъртвите им предци щели да възкръснат и да възвърнат загубените обичаи. След това всички различия щели да бъдат разрешени и всички бели, дошли в страната по-късно, щели да живеят в мир с коренното население.
За да накарат това да се случи, индианците трябвало да изпълняват ритуалите на Танца на духовете.
Той не бил като другите индиански танци с бързи стъпки и силни барабани. Състоял се от бавни провлачени стъпки, следващи пътя на слънцето. Трябвало да се изпълнява четири или пет дни и бил придружен от пеене, но не и от барабани и други музикални инструменти. При това и мъжете, и жените участвали едновременно в танца, за разлика от другите традиционни танци, в които мъжете и жените не танцували заедно.
Първият танц бил започнат от Уовока през 1889 г. Мълвата бързо се разнесла и Танцът на духовете се разпространявал от общност на общност. Многото различни племена го приспособявали към себе си и добавяли в него специфични свои обичаи и ритуали.
Танцът на духовете се превърнал в мирно послание на надежда и израз на протест срещу господството и гнета на белите. Разбира се, това не вдъхновило самите бели, а силно притеснило военните и агенциите по индианските въпроси. В отговор (и напълно в стила си) Американската армия смазала движението. Танцът на духовете отмрял след клането при река Ундид Ний, когато 370 индианци – мъже, жени и деца – били убити от белите войници.
Надеждите на индианците приключили след това клане. Много от идеите на Уовока били приети в паютските култове и могат да бъдат открити в обичаите им дори и днес. Индианските племена не устояли на натиска на белите. Победени и с разбити надежди, оцелелите били натикани обратно в резерватите и изгубили много от обичаите си. Танцът на духовете е един от тези изгубени обичаи – изгубен, но никога забравен. Споменът за него все още е жив.
Поздравявам ви с тези две прекрасни песни, носещи този спомен:
~
Bill Miller – Ghost Dance
Оригиналната песен можете да чуете тук. Ето едно чудесно изпълнение на живо:
I wanna go where the blind can see
I wanna go where the lame will walk
I wanna see the sick ones clean
Where the deaf can hear and the silent talk
Where are you going, to a ghostdance in the snow?
Where are all your warriors, i see they’re finally
Coming home
I wanna go where the dead are raised
Where the mountain lion lays down with the lamb
I wanna stand where god is praised
I wanna ride across the plains
To the promised land
Where I’m going don’t need to raise your voice
No starvation we’ll have plenty to eat
No guns no wars, no hateful noise
Just a victory dance, we’ll never taste defeat
Where there’s nothing done or said
That can’t be forgiven
Where every step you take
Is on sacred ground
Walk away from death
Into the land of the living
Where all the lost tribes
Are finally found
~
Robbie Robertson & The Red Road Ensemble – Ghost Dance
~
Crow has brought the message
To the children of the sun
For the return of the buffalo
And for a better day to come
You can kill my body
You can damn my soul
For not believing in your God
And some world down below
You don’t stand a chance
Against my prayers
You don’t stand a chance
Against my love
They outlawed the Ghost Dance
They outlawed the Ghost Dance
We shall live again
We shall live again
My sister above
She has red paint
She died at Wounded Knee
Like a latter day Saint
You got the big drum in the distance
The Blackbirds in the sky
That’s the sound that you hear
When the buffalo cry
You don’t stand a chance
Against my prayers
You don’t stand a chance
Against my love
They outlawed the Ghost Dance
They outlawed the Ghost Dance
We shall live again
We shall live again
We shall live again
Crazy Horse was a mystic
He knew the secret of the trance
And Sitting Bull the great apostle
Of the Ghost Dance
Come on Comanche
Come on Blackfoot
Come on Shoshone
Come on Cheyenne
We shall live again
We shall live again
Come on Arapaho
Come on Cherokee
Come on Paiute
Come on Sioux
We shall live again
We shall live again
We used to do the Ghost Dance
We shall live again
We used to do the Ghost Dance
We don’t sing that kind of songs no more…
Кътчето на Селин 