Feeds:
Публикации
Коментари

Posts Tagged ‘Таря Турунен’

Едит: Офертата приключи, оставям този пост, та ако някой му се разказва после как е бил концерта, да го направи^^

п.п. Ето как си изкарах на концерта на Таря миналата година. 🙂

Read Full Post »

„Не вярвах, че ще доживея… ангел да ми пее“ – каза вчера човекът до мен минути преди началото на концерта на Таря Турунен в зала Фестивална. И не сгреши…

Боби Стефанов

Снимка: Бофи Стефанов

Отиваме два часа по-рано пред залата и вече има огромна тълпа. Когато ни пускат към 19:30, се озоваваме в едно гигантско хале. Казвам – това никога няма да се напълни. Успяваме да се наредим близо до сцената (е, имаше един триметров човек пред нас, но някакси се поразместихме настрани по-късно) и… зачакваме. Преградено е с два гигантски бели чаршафа (поне плат, ужасно приличащ на такива). Публиката е разнообразна – има 15-16 годишни тийнейджъри, диви метъли, дори възрастни хора над 40. Залата се пълни с пушек. Става 20:00. Скандираме „Таря”. 20:15. 20:25. Ама хайде, нали уж финландците били точни?
В един момент светлините загасват и пердетата биват осветени от светлина откъм сцената. И се очертава стройна женска фигура в готическа рокля с характерните разширяващи се ръкави. Таря запява „Boy and the Ghost“. Публиката изпада в екстаз. Пердетата падат. Виждаме Таря Турунен! На съвсем малко разстояние от нас. Божественият й глас изпълва сцената. Светлите й почти прозрачни очи озаряват бялото й лице, пълни са с енергия, подканящи, присветващи. Тя е ангел и демон. Готическа принцеса? Не. Готическа кралица. Лед и огън. Страст.
Музиката ни разтърсва. Пушекът, изпълнил залата, изигрява ролята си – многоцветните прожектори създават прорязващи лъчи. Таря изчезва. Барабанистът започва невероятно шоу. Бие барабаните, жонглирайки с палките едновременно с това. Метълите до нас още имат глас да викат?! Ние вече нямаме. Или поне така си мислим до изпълнението на “Sing For Me” и знаменитата “I Walk Alone”. Таря непрекъснато е различна. Червено палто. Черна рокля. Златна рокля. Лилава рокля. Бяла мантия с качулка. Между песните ни говори. Няколко изречения и на български. Тълпата полудява. Пеейки “Ciaran’s Well” прави някакви невъзможни неща с гласа си, които ни оставят без дъх.
Време е за балада. Притъмнява. Декорът зад музикантите се изпълва с просветващи звезди. Таря пее, ние с нея. На следваща песен пее, свирейки на пиано. На друга разтърсва коси и скача по сцената. Или ни призовава да се присъединим към нея. Ние друго и не чакаме. После застава пред нас и ни казва, че за нея е било голяма мечта да пее тук. Пред тази толкова шумна и страстна публика. Че е време да ни изпее песен за сбогуване, но това сбогуване ще е кратко, защото тя ще дойде в София отново – съвсем скоро…
След баладичното сбогуване Таря и музикантите й се прегръщат в редичка и ни се покланят няколко пъти. Мятат към нас палките на барабаниста. Момчето до мен улавя едната, уви счупена напряко – другата й половинка така и не намерихме, но нека още някой се радва. От публиката успяват да подаде към сцената българското знаме. Тя го поема с благодарност, притиска го към сърцето си и го намята през раменете си. Всички крещим “We love you!” и “We want more!!!”. Бисът не закъснява и е една много, много любима песен, невключена в предвидените за концерта – “Over The Hills And Far Away”! Отново пеем с нея.
Тръгвайки си осъзнаваме, че е 22:30. Че кога са минали два часа?! Толкова дълго е пяла, толкова неусетно^^ Толкова красиво, божествено и демонично едновременно. Магията не си отива с излизането от зала Фестивална, разговорите ни са накъсани, пълни с възклицания. Лек сблъсък с реалността – невероятната мръсотия отпред – пликчета, празни бутилки от минерална вода и бира и какво ли още не. Но не може без нещо такова, нали…
Поздрав за феновете. (:

Боби Стефанов

Снимка: Боби Стефанов

Още за концерта при:
Майк Райм, Joruel, Svuio, Григор, Неандарталеца, avtora.com, Mono.bg

Допълнение от 2009: Ако искате билет за тазгодишния концерта на Таря: >клик<

Read Full Post »