За мое огромно учудване подписките, организирани срещу орязването на бройката и сумата на стипендиите в СУ и финансовата неяснота като цяло, предизвикаха отзвук. Медийното внимание не се изчерпа с обекта в сутрешния блок на 8-ми декември, ами БНТ, bTV, телевизия Европа и други медии продължиха да следят случващото се.
В обекта от новините по bTV на 11-ти декември заместник-ректора по учебната част доцент Шишиньова заяви, че Университетът не е получил пълната субсидия и средства няма. Освен това на финала демонстрира доста интересно отношение към недоволните. 😛
Вчера обаче от МОН заявиха, че няма намаления на средствата за Софийския университет и всичко е изплатено и че няма друг ВУЗ с подобен проблем. Сергей Игнатов назначи финансова проверка, за да види къде са потънали парите за стипендии.
Сложна ситуация. Ректорът обвинява Министерството на образованието, че е замразило парите, министърът казва, че всичко е изплатено и проблемът трябва да се търси в ректорското ръководство.
Крайно объркани, но не и обезсърчени, днес трийсет човека се събрахме, за да идем в приемното време на професор Илчев, който по предварителна информация днес трябваше вече да си е в България и да го попитаме какво става. Оказа се, че си пристига чак довечера, затова ни прие изпълняващия длъжността проф. дмн Недю Попиванов. Той заяви, че парите наистина са преведени, но са замразени и за всеки харч е необходимо писмо, подписано от ректора, което да се приеме и чак тогава евентуално да се отпуснат пари от сметката. Обясни, че Игнатов лъже и че тазгодишните пари по перото за стипендиите не са съкратени – те са съкратени, както абсолютно всички пера, с 10%. Главният финансист на Университета Елена Петрова каза, че за декември досега единствените плащания, които са били извършени от СУ, са били именно нашите стипендии и не е ясно ще има ли възможнсот да се изплатят заплатите на преподавателите в пълния им размер до края на годината.
От студентите излезе предложение за единна позиция общи действия на цялата Академична общност срещу орязването на парите за образование, което дори и без проблема със стипендиите, си е голям проблем. Той обаче не прояви склонност за протест под каквато и да било форма и обясни как трябва да разчитаме на ръководството за тиха дипломация с държавата, това единствено вършело някаква работа. Само че тази дипломация е толкова тиха, че никой от нас не я разбира и чува. О, да – нещото, което изглежда най-много възмущава професор Попиванов, са медиите. Той заяви, че не трябвало да въвличаме медиите в това, защото те само търсят скандал. За него гласността единствено вреди, всичко трябва да става тихо.
Последното ме застреля.
Каква е равносметката?
1. Взаимни обвинения и прехвърляне на топката между ректорско ръководство и Министерство на образованието, младежта и науката. Т.е. не знаем кой е (по-)виновен и кого да обвиняваме. Нищо чудно да се опитват просто да ни размотаят, докато ни писне и ни дойдат други неща до главите – коледни празници, после сесия и учене за изпити и т.н. – и не оставим нещата така, както са.
2. Поне според моето лично впечатление съставено до този момент, не можем да разчитаме за реална подкрепа, макар че не трябва да забравяме, че сме „най-качествените студенти в най-качествения университет, които заслужават най-много“. 🙂
3. Изпълняващият длъжността ректор професор Попиванов се опита да изкара миналогодишните стипендии от 120 лева едва ли не като еднократен подарък по случай 120-годишнината на Софийския университет – нещо, което никога не е било обявявано по този начин и нещо, което – да си го кажем честно – си измислиха сега, за да се отърват. Тонът беше в стила „да, разбирам, че с 30 лева в джоба е по-добре“, което беше възмутително. Защото въпросът поне за мен не е за трийсетте лева. А и много (повечето?) от протестиращите въобще не са стипендианти. Въпросът е принципен за отношението към студентите, за отношението на отличниците, които инвестират повече време (и работят и печелят по-малко) в учение.
4. И днес нямаше официален отговор на подписката, какъвто бяха обещали за 9-ти, но професор Попиванов пое твърд ангажимент за други ден по обед. Ще поживеем, ще видим.
5. Ако наистина финансите на Софийския университет са допрели до нашите стипендии, както е тръгнало, скоро съвсем няма да има стипендии. Бюджетът на Университета за 2010 г. е съкратен с 6 милиона лева, а тази година е замразен само 1 милион. С други думи: не става по-добре. Има реална опасност да станем втори НАТФИЗ: такси 112% нагоре, а после още стотина нагоре! Трябва да вземем мерки овреме, че после вече е късно.
Професор Попиванов многократно се изказа за реденето на приоритетите в държавата. Да, криза е, но образованието навсякъде в развитите страни е приоритет номер едно. Напълно прав е в разсъжденията си. Но аз се замислих по този повод за приоритетите в Университета. Поставянето на луксозни противоударни видеокамери с неизяснена цена (в различните изказвания на професор Илчев тя варира от 36 до 250 000 лева) за постоянно видеонаблюдение в повечето сгради на Алма Матер изглежда се оказаха по-приоритетни от стипендиите на студентите, а ако думите на професор Попиванов са истина – и от заплатите на преподавателите.
Не знам какво да допълня, освен че съм объркана и възмутена и ще продължавам да следя как се развиват събитията. И да давам някаква гласност, макар и мизерна, тук. Просто ей така, да ги има черно на бяло нещата някъде, пък ако някой ги прочете – прочете, ако ли не – майната му.
Но едно е сигурно – независимо кой е крив и кой прав за липсващите пари за стипендии, орязването на бюджета на университета за догодина е проблем на всички студенти.Защото тези пари ще могат да се компенсират от едно единствено място (освен от стипендиите) – от таксите на всеки един от нас.
Кътчето на Селин 