Feeds:
Публикации
Коментари

Posts Tagged ‘Хари Потър’

Много от авторите на любими ми книги признават, че са се вдъхновили да пишат от поредицата „Хари Потър“ – не непременно за конкретните истории, а да пишат по принцип. Но ролята на „Хари Потър“ в живота на Джесика Кори, автор на „Произход“ и други фантастични йънг адълт романи, е дори още по-голяма. Ето нейния разказ – за забранените книги, за порастването и за правото на избор…

В моя малък роден град в Джорджия, в който имаше 144 църкви и само един бар, „Хари Потър“ беше определян като върха на дяволските творения – съзаклятие, създадено, за да примамва малките деца по порочни пътища, водещи до морална гибел. Можех да преброя на пръстите на едната си ръка децата, за които знаех, че са прочели забранените книги, и бях наясно, че бяха тормозени заради това. Но виждах книгите в стекове в „Уол-Март“ (единственото място, където реално се продаваха книги в града ни) и, въпреки че не смеех да си го призная, те ми шепнеха.
harry_potter_halfblood_prince По различни поводи дори дръзвах да се доближа на три метра от тях, заставах и ги изучавах отстрани, като се преструвах, че небрежно разглеждам шоколадчетата до касата. С равностойни срам и очарование запаметявах корицата на „Хари Потър и Нечистокръвния принц“ и се чудех какви ли думи се крият вътре. Когато мои приятели ми подшушнаха, че братовчедът на приятел на техен приятел е прочел тези книги (информация, посрещната с много гримаси и клатене на глави), ушите ми сигурно бяха почервенели. „Не мога да им кажа“ – мислех си. – „Не мога да им кажа.“
Но наистина исках да ги прочета. Много. Дори не съм сигурна какво ме притегляше към тях. Дали това, че бяха забранени? Или пък дебелината им? Винаги съм имала и винаги ще имам слабост към дебели книги. Или пък може би изкусителните им мистериозни корици?
Спомням си деня, в който най-сетне попитах родителите си дали може да прочета „Хари Потър“. Обмислях речта си цяла седмица. Имах си набелязани етапи и шлифовани аргументи. Логично бях пресметнала, че най-добрият ми подход е: „Но ако не съм ги чела, как бих могла да се защитавам срещу тях?“.
Първата ми молба, която беше доста по-смирена, отколкото я бях репетирала, беше посрещната със звучно НЕ. Но аз не се отказах. Отне ми няколко месеца, но най-сетне постоянството ми ми се отплати. Мисля, че в един момент родителите ми се измориха от постоянното ми натякване и затова се омилостивиха. Но не ми дадоха разрешението си с гневен отговор или като капитулация, а като признание на автономията ми. „Ние не искаме да четеш тези книги“ – казаха те, – „но ти разрешаваме да прецениш сама. Вече си на 15 и ние уважаваме твоята способност да избираш. Отсега нататък е твой избор какво ще четеш и каквото и да е то, ние ще продължаваме да те обичаме и да ти вярваме.“
jessicaБеше шокиращ момент, по-освобождаващ от всичко, което някога бях изживявала. Беше много по-определяща стъпка към зрелостта ми от вземането на шофьорска книжка, отиването в колеж или първото гласуване. Това беше денят, в който родителите ми признаха и уважиха моята способност да правя избор и въпреки че не харесаха решението ми, никога не се разколебаха в любовта и доверието си.
„Хари Потър“ се превърна в повратна точка във взаимоотношенията ми с моите родители. Ако те не бяха изрекли тези думи, ако вместо това бях изчела тези книги тайно и с чувство на вина, може би щях да се превърна в съвсем различен човек. Несъмнено връзката ми с тях щеше да беше силно нарушена. Вместо това прочетох книгите без никакъв срам, влюбих се в тях и запазих уважението на родителите си въпреки различното им мнение.
Загубих ли приятели? Да. Спомням си как казах на някои от тях, че съм прочела книгите и дори че съм ги харесала и те шокирани заявиха, че прекратяват приятелството ни и никога повече няма да си проговорим. Така и стана, не го направихме – но за моя изненада бях облекчена. Никога изпитах липсата им. Чувах как другите си шепнат: „Разбрахте ли, че Джесика чете „Хари Потър“?“ и се усмихвах.
Години по-късно щях да седна в киното с някои от тези си приятели – и дори с родителите си – за премиерата на филма „Хари Потър и Орденът на феникса“. Години по-късно щях да се озова в Хогсмийд в увеселителния парк „Вълшебният свят на Хари Потър“ с маслена бира в ръка и да плача, защото всичко беше започнало именно на това място. Точно тук беше започнала автономията ми.
Не беше порочно. Не бях засрамена. Но станах по-уверена в своите избори и в своята независимост. Много деца пораснаха с Хари Потър, а аз пораснах заради него.

Khoury, Jessica. Harry Potter And The Forbidden Books // NPR Books, 31.05.2014. 

Advertisements

Read Full Post »

Знаете ли, покрай новината за „Приказките на барда Бийдъл” се присетих за една стара моя страст – „Хари Потър”. Бях шести клас, когато моя много близка приятелка ми подари първата книга. Точно ни беше подхванал пубертета и задължителната свръхсуета и очаквах някакъв подарък стил грим, спирала за коса, лак за нокти или нещо подобно, но за своя изненада получих книга. В никакъв случай не съм от онези читатели на „Хари Потър”, на които това е първата книга. Вече бях изчела един куп детски класики като „Тайната градина”, „Емил от Льонеберя”, „Двойната Лотхен”, „Хрониките на Нарния”, „Хобит” и т.н. Бях чела и не толкова детските „Големите надежди”, бях започнала и дебелото фентъзи „Колелотото на Времето”, а този „Хари Потър и Философския камък” на някой си „Дж. К. Роулинг” за първи път го чувах. Все пак, понеже тази приятелка ми е наистина много добра и й имах доверие, че няма да ми подари някоя глупост, реших да видя за какво иде реч…

Напоследък като че ли романите на Роулинг поне около мен получават повече критики, отколкото похвали. Хората ги отричат като комерсиални, като повече продукт, отколкото творчество. Дори техни читатели казват, че са зарибяващи, но без литературна стойност. Дори техни фенове са на мнение, че първите три или четири са били истински добри, а нататък комерсиалността е надвила литературата и магията й.
Не съм литературен критик, нямам висше филологическо образование. Кажете ми, какво придава литературна стойност на едно произведение? Дали това колко начетен и умен е авторът му и колко знание и фантазия е преплел и вложил в него? Или талантът на перото, който му позволява да направи текста интересен, увличащ и красив? Или конкретните литературни похвати, използвани с вещината на учения човек? Или пък проблемите, поставени в произведението му – да са общочовешки, сериозни, да има мъдрост и поука? Или пък героите да бъдат достойни за пример за читателите – положителен или отрицателен според целта на произведението – да възвеличи или осмее дадени страни на човешкия характер. (още…)

Read Full Post »

Ръкописното издание

Ръкописното издание

Не сте чували за Приказките на барда Бийдъл? Те се споменават за първи път в седмата книга от поредицата „Хари Потър” – а именно приказките, които магьосниците разказват на децата си. Приказката за тримата братя има много ключова роля в историята на Хари. Първоначално, след като приключва с поредицата, Роулинг написва седем ръкописни екземпляра на „Приказките” като шест подарява на хора, тясно свързани с „Хари Потър”, а седмата продава на търг чрез Amazon.com за внушителната сума от 4 милиона долара за благотворителност. Книжките са подвързани в кафява мароканска кожа, декорирана със сребро и лунни камъни. Чак по-късно писателката решава да има и общодостъпно печатно издание – от издателство „Блумсбъри” за Великобритания и „Сколастик” за САЩ. За новото издание са предвидени предговор от Роулинг и нейни илюстрации, самите приказки, както и бележки от Албус Дъмбълдор, директорът на училището за магии и вълшебства “Хогуортс”.
Но това не е всичко. Хубавата новина за българските фенове на „Хари Потър” е, че издателство „Егмонт България” потвърди, че книгата е купена и вече се превежда на български език. Срокът, който са си дали за издаването й е… декември. 😀 Честито на феновете^^

Read Full Post »

)

Роулинг:)

Стажът върви чудесно. Заедно с другата стажантка (едно ужасно симпатично момиче от горния випуск^^) помагаме за пътеводителя на National Geografic за Италия. Днес обаче имахме малко повече свободно време и, естествено, се заехме да разглеждаме книжки. На какво попадна моя милост, как мислите? На английско издание на „Хари Потър и Философския камък“, с автограф лично от Джоан Роулинг^^ 😀 Както виждате, побързах да си го снимам за спомен. 😛
Освен това, попаднах на поразителен превод в новия брой на „Поразителният Спайдърмен“. Има две странички за Х-мен, където фигурира професор Хавиер. Не можах да се сдържа да не кажа на Ади, че такова име няма (поне не изкоментирах колко прилича на хайвер, пак си е постижение) и тя ми каза да лепна на броя бележка с поправка. Тъй че, ако някой си купува това списание (то е по-детско като цяло, но все пак), ако в следващите роеве срещнете професор Ксавиер, Ксавие или Екзевиър, но не Хавиер, да знаете – благодарение на мен е. 😛
Ники, кога ти е обедната почивка, някой път да я караме заедно? Намерих една много яка баничарничка?

Read Full Post »