Случайно попаднах на прекрасен монтаж в Deviantart. Но още по-прекрасен е цитатът, който авторката е избрала да съпътсва изображението й:
„Не мисля, че мерилото на цивилизацията е колко високи са нейните бетонни сгради, а по-скоро колко добре се отнасят нейните хора към околната среда и към околните хора“
Ние като народ постоянно се опитваме да догоним другите страни по цивилизованост – първо след Турското робство, сега след Тоталитарния режим. Питам се дали в цялото си старателно наваксване на какво ли не, не пропускаме най-важното – да зачитаме околните и да не забравяме, че те стоят над разнообразните придобивки на това, което днес наричаме цивилизация.
Ако библиотеките нямаха многовековна традиция, а бяха създадени днес… … щяха да бъдат преследвани от закона. Заради нарушаване на авторски права. Разпространяване на копия от произведения без изричното съгласие на авторите и най-вече – на издателите. Заради четенето на едни и същи текстове от много хора, без те да си платят за това. Ако библиотеките бяха създадени днес, а не преди дълги години, щяха да бъдат преследвани от антимафиотите като организирана престъпност, като посегателски акт върху интелектуалната собственост.
Това е единственият извод, който мога да си направя след героичната акция, на която станахме свидетели:
E, от видеото от пресцентъра на МВР виждаме елегантен мъж с приятна фигура и фешън слънчеви очила да маха един компютър от един покрив като този компютър не е свързан с никакви кабели към нищо и не е особено защитен от… гръмотевици например, ала се води, че е главният сървър на Читанка.инфо. Но не за това ми е мисълта.
Читанка.инфо бе затворена поради пиратстване и организирана престъпност и шестима души, поддържащи сайта, бяха арестувани и наречени ПРЕСТЪПНИЦИ заради сканирането и качването на книги с некомерсиална цел и даването на абсолютно безплатен достъп на всеки Интернет потребител до тях, без дори да си позволят да сложат рекламни банери или нещо друго, носещо приходи.
Законът за авторско право казва:
Чл. 24. (Изм. – ДВ, бр. 77 от 2002 г.) (1) Без съгласието на носителя на авторското право и без заплащане на възнаграждение е допустимо:
9. (изм. – ДВ, бр. 99 от 2005 г.) възпроизвеждането на вече публикувани произведения от общодостъпни библиотеки, учебни или други образователни заведения, музеи и архивни учреждения, с учебна цел или с цел съхраняване на произведението, ако това не служи за търговски цели;
10. възпроизвеждането на вече разгласени произведения посредством Брайлов шрифт или друг аналогичен метод, ако това не се извършва с цел печалба;
11. предоставянето на достъп на физически лица до произведения, намиращи се в колекциите на организации по смисъла на т. 9, при условие че се извършва за научни цели и няма търговски характер
Единственият правно издържан аргумент на Асоциация „Българска книга“ е, че в т. 9 не са посочени изрично онлайн библиотеките. До традиционните библиотеки достъпът е по-труден, трябва да си вадиш карта, да висиш по читални, ако случайно дават книги за вкъщи да ги четеш в определен срок и да ги пазиш да не се нащърбят, закъсат, нацапат и т.н. В днешно време особено в големите градове хората предпочитат да ползват свои екземпляри на книгите пред това да ходят до библиотеките.
Но онлайн библиотеката спестява тези неудобства (стига да ти се виси да четеш пред екрана, аз много рядко се навивам да се подложа на това, но повечето хора са по-скоро склонни и го правят) и е по-привлекателна за младия читател. И понеже явно все още не е докрай правно уредена, е удобна мишена. За съжаление, книгоиздателите от Асоциация „Българска книга“ виждат четенето онлайн като свалящо продажбите им, а не обратното. В Софийския университет то често се изучава по-скоро като безплатна реклама на книгите – и има защо. Много малко хора са склонни да си купят книга без предварително да я зачетат. Цените са високи и няма как да бъде иначе, понеже в България тиражите не са космически, а консумативите са си на европейски цени, така че едни по-ниски цени правят невъзможно издържането на издателствата. Затова пък безплатният достъп до книгите често води до повишаване на доверието в авторите и в заглавията и закупуването им. Много автори са си вдигнали тиражите с предварително публикуване на книгите им в Интернет – като Стивън Кинг и Дмитрий Глуховски.
Ако четенето задължително беше купуване, то аз също бих била пират, давайки книга, която съм прочела, назаем на приятелка, за да я прочете тя – често срещана практика, откакто съществуват книги. Ако е така, ако съм пират, то вероятно наистина вървим към този модел на книгочетене и книгоразпространение и както Читанка.инфо, така и хартиените библиотеки се превръщат във врагове на интелектуалната собственост, а Закона за депозита – в отживелица.
Ако е така, ако оттук насетне четене = притежаване на книгата, то Законът за авторското право следва да бъде променен не с допълване на онлайн библиотеките, а с пълното изключване на горецитираните му членове въобще и премахване на всички видове библиотеки; същото би следвало и премахването на съответната точка от Хартата на правата на човека. Явно е дошло времето да решим дали да заживеем в една различна, нова епоха, епоха на собственост и монопол върху информацията и знанието, а не на свободен достъп, както е проповядвано векове на ред до днес.
Но нека хората, които движат света в тази посока, към тази „цивилизация“ както се изрази заместник-председателката на Асоциация „Българска книга“ по Нова телевизия тази сутрин, да не се слагат на една нога с Ботев. Промените в статута на книгата, към които съзнателно или несъзнателно се стремят, определено са революционни, но в обратната на Ботев посока. Той е от предишната епоха, епохата на просветителите и възрожденците. Епохата, в която Гутенберг, оплюван от преписвачите на книги, задлъжнява страхотно, за да създаде първата печатна преса и първият печатен тираж – на 42-редовата Библия – за да не успее дори да си върне дълговете, но пък за сметка на това да промени света. Епохата, в която векове по-късно Найден Геров от студент събира думи „из устата на народа“ цифром и словом 50 години, за да издаде своя „Речник на българския език“ с идеята не да държи монопол над съдържанието му, а да го разпространи максимално сред народа и да запази възможно най-много от езика ни. Епохата, в която библиотеките и читалищата, независимо от формалната си регистрация, са били все на почит.
Защото между едните и другите просто няма място за сравнение.
За завършек, искам да ви дам линк към статия по повод атаката над Читанка.инфо, написана от специалист – доцент Милена Цветкова. Тя е завършила Библиотекознание и научна информация и е от дълги години в Катедра Книгоиздаване в Софийския университет, като преподава три от основните дисциплини на специалността. Нейната статия се казва ГОЛЕМИЯТ СТРАХ ОТ ЧИТАТЕЛИТЕ и в нея тя пише:
„Когато стане дума за авторско право върху обекти за четене – имам безапелационна позиция. Аз съм ЗА безплатните книги и безплатното четене. Аз съм ЗА тотално елиминиране на бариерите пред читателя. Били те пазарни, езикови или психологически. Аз съм против юридическия монополизъм на носителите на „права“ и меркантилните занаятчии. Аз съм против пазарната цензура върху четенето.
Твърде шизофренично е да се блокира достъпът до текстове за четене във време, когато се ронят сълзи по „изчезващото“ четене. Най-важното е да се чете. Пък било и играейки си с охранителите на четива или заобикаляйки системата…“
– и още –
„… Читателят е неизброим! Читателят е Легион! Читателят е този, който влива живот в книгата. Няма ли очи, които да я прочетат, книгата е ТУХЛА. Абсолютно всички звена в цикъла на производство на книгата съществуват само заради читателя! Без него и автори, и редактори, и преводачи, и издатели, и търговци, и библиотекари са МУМИИ.“
Първо те дойдоха за комунистите
и аз не се застъпих за тях, защото не съм комунист.
После дойдоха за синдикалистите
и аз не се застъпих за тях, защото не съм синдикалист.
После дойдоха за евреите
и аз не се застъпих за тях, защо не съм евреин.
После дойдоха за мен,
но не беше останал никой, който да се застъпва.
– пастор Мартин Нимюлер
~
Вчера на кръстовището на „Васил Левски“ и „Граф Игнатиев“ се проведе първи по рода си флаш моб. Първи, не защото не е имало и други флаш мобове, включително и на същото място. Но този флаш моб беше не в защита на природата – достойна кауза, която винаги е била и моя кауза, – а за един проблем, за който досега се мълчеше.
Насилието, породено от неонацизъм.
Трудно е за човек да предположи, че в ХХІ век в България може да стане свидетел на насилие, вдъхновено от идеи от началото на ХХ век. От идеи, довели до световна война, до геноцид, концлагери, жестокости и смърт в огромни мащаби. Нормалният човек ще си рече, че нацизмът е преболедувана болест. Болест, взела огромни жертви и причинила достатъчно щети, за да остави дълбок отпечатък в паметта на човечеството – като болест, към която не трябва за нищо на света да се връщаме.
За съжаление, и в ХХІ век продължават да се намират нейни носители. Случва се патриотизмът и любовта към родината – прекрасни и достойни качества – да се израждат в нещо вредно и уродливо – омраза към другите, различните по някакъв приднак. И тази омраза води не само до плюене на масата, а до организиране на крайно десни групи от … радикални насилници.
Които търсят вдъхновение в Хитлер. В Третия райх. В Бранник.
Не е тайна за никого, че държавата ни не е в добро състояние. Шири се бедност, беззаконие, здравеопазването и образованието стават все по-недостъпни за средностатистическия български гражданин с всяка следваща „антикризисна“ мярка. За съжаление много от хората търсят конкретен, ясно различим виновник. Политиците са твърде недосегаеми, върху тях не можеш да излееш яда си, не можеш да ги накажеш. Затова идват на ред ясно различимите малцинствени групи – ромите (много от които дават куп основания да бъдат обвинявани, нарушавайки законите), турците, хомосексуалистите. Хора, които могат да бъдат посочени с пръст. Удобни жертви. А подобен начин на мислене дава поле на действие на радикалните групи.
„Биячите в затвора! Виновните в затвора!“
На 6-ти юни се състоя протест пред затвора, пардон, пред „дома за временно настаняване на чужденци“ в Бусманци. Протест за освобождаването на 230 човека, които не са набили никого. Всъщност не са извършили никакви престъпления и по никакъв начин не е установено да са престъпници. Хора, много от които са живели вече в страната ни, знаят езика и просто не са успели да си платят на администрацията. 230 човека, сред които бременни жени и деца. Само че – точно така, не чистокръвни българи, следователно врагове на неонацистите.
Към същия протест беше тръгнала група хора, определени от нападателите като „леви“. Т.е. друга ясно разпознаваема група, мразена от неонацистите. През януари един от тези хора на име Борис Боев беше пребит във входа си, откаран с опасност за живота в болница и лекуван от тежко сътресение на мозъка. Същият човек бе сред най-пострадалите при побоя, нанесен в трамвай номер 20 на път към протеста в Бусманци. Ново сътресение на мозъка. Още четирима пребити, едниният от които, на 17 години, с изпочупена на няколко места ръка, претърпяла операция в последствие.
Лесно разпознаваеми врагове, невъоръжени хора пребити с тръби и палки, при числено превъзходство над тях.
„Стига ксенофобия! Стига расизъм!“
Но неонацистите не нападат само по политически убеждения. Също и по външен вид. Наскоро заловиха виновниците за убийство на студент по медицина, разхождащ се в Борисовата градина… убит задето приличал на гей. Борисовата явно не е безопасно място за разходка, там биха и еколози преди екопротест, защото едното момче с тях било циганин.
Време е да започнем да наричаме нещата с истинските им имена. Време е всички да се противопоставим на насилието, защото докато гледаме как нападат другите „групи“ – етнически, религиозни, политически, сексуални – и сме сигурни, че това няма да се случи на нас, защото не принадлежим към тези малцинства – легитимираме насилието, даваме му поле на действие, за да почука то и на нашата врата един ден.
Няма престъпление, което може да бъде оправдано с политическите пристрастия нито на извършващия го, нито на жертвата. Когато биеш един човек, ти не го убеждаваш в правотата си. Насилието отключва насилие, кръгът се завърта и от това страдат всички. Този процес трябва да бъде спрян навреме, докато още не е станало късно.
Този пост трябваше да бъде изцяло посветен на днешният протест пред Бусманци. За днешната слънчева юнска сутрин на едно зелено и красиво място, изпълнено с дървета и свеж чист въздух… Място, в центъра на което стои една чудовищна сграда. Красиво измазана, но с дебели стени, решетки и тел. Сграда над и около която свободно летят ята птици, сякаш за да подчертаят разликата между волния си полет и живота на хората вътре. Без вина виновни, без съд и присъда, хванати и закарани за неопределен срок (често продължаващ с години) в т.нар. „дом за временно настаняване”, а реално затвор за бежанци. Но ще започна преди това с група ученици и студенти, които са си направии предварителна среща да ходят заедно с трамвай до това място, за да не се изгубят. И в трамвая им налетели закачулени неофашисти с бухалки, които решили да им демонстрират отблизо точно какво е отношението им към защитниците на бежанците. Сред нападнатите те са имали стари противници от леви организации и са използвали повода за бежанците, за да си разчистят сметките. Отново.
Вижте видеото на БГНЕС:
Все пак по-голяма част от протестиращите пристигнаха благополучно пред затвора. Много разнородна група от всякакви хора – природозащитници, правозащитници, бивши затворници от Бусманци, адвокати, журналисти. Опънаха се трансперанти в подкрепа на затворените вътре. Скандиранията ни бяха на български и на английски език. WE ARE HERE AND WE WILL FIGHT. FREEDOM OF MOVEMENT IS EVERYBODY’S RIGHT.
НЕЛЕГАЛНИ ХОРА НЯМА.
NOONE IS ILLEGAL.
Преди, когато съм протестирала пред някоя институция – Народното събрание или Министерството на околната среда и водите – никога не съм виждала отклик отвътре. Този път обаче протестирах пред нелегален затвор. Затворниците в който успяха да се покажат по прозорците на сградата, да ни махат и да скандират „Свобода“ и „Freedom“ заедно с нас. Направиха от чаршафи транспаранти, но уви бяха твърде далеч, за да видя какво са написали. Разчетох само един надпис – гласеше ONE YEAR. Времето, което човекът, който го държеше, бе прекарал вътре без да знае кога ще го пуснат и ще го пуснат ли въобще.
Аревик далеч не е единствената бременна жена вътре. Има и майки с невръстни деца, хора от всякаква възраст и националност. Единственото общо между всички тях е проблемът със статута им. Някои са арестувани без никакви обяснения направо от границата, други са имали дългогодишен статут, който е изтекъл, автоматично са загубили правото си да учат и да работят (респективно и да плащат данъци) и са били натикани вътре по бюрократични причини. Някои са бягали от глад, други от война, трети от политически или религиозни режими, четвърти са дошли при любим човек – Аревик при Давид. Единственото общо между тези хора е, че нямат присъди за нищо, защото не са престъпници. И че бяха срещу нас днес, но отсреща – зад решетките. Докато пиша тези редове, тези 230 затворника продължават да са вътре и вероятно отново са наказани, както след предишния протест, задето са откликнали. Докато пиша, 17-годишно момче претърпява спешна операция на лявата ръка, след като са му я начупили по пътя към протеста закачулени неофашисти, въоръжени с палки и тръби, вярващи във величието на Нацията и в правотата на Бюрокрацията. Искам да напиша още нещо, но… не знам какво.
Ето репортажът на БНТ:
„Всеки роб, който стъпи на българска земя, става свободен“
– пише в Търновската конституция.
А дали днес не е точно обратното?
На 6-ти юни, неделя, ще се проведе митинг в защита на човешките права на чужденците в България.
Вярвам, че хората са хора независимо името на коя държава е написано на картончетата, които в нашия прекрасен свят значат повече от човешките права, обусловени с Хартата на правата на човека и Конституцията на Република България.
Вярвам, че през ХХІ век не може хора да бъдат държани без вина в затвори, защото така е решил някой чиновник.
Вярвам, че случващото се в Бусманци е безобразие което трябва да бъде моментално прекратено.
ДО
Г-ЖА ЙОРДАНКА ФАНДЪКОВА
КМЕТ НА СОФИЙСКА ОБЩИНА
УВЕДОМЛЕНИЕ
от Инициативен комитет в състав:
Иван Кулеков, Виктор Лилов, Яна Бюрер Тавание, Светла Енчева
Уважаема госпожо Фандъкова,
Инициативен комитет от граждани планираме да проведем митинг пред СДВНЧ – Бусманци на 06.06.2010 г. от 11 до 13 часа.
Целите на митинга са следните:
1. Изразяване на несъгласие с практиките на незаконно и произволно задържане на чужденци в „дома“ – задържане на чужденци в процедура по предоставяне на статут, чужденци, които не представляват обществена опасност и няма данни, че ще се укрият, чужденци в тежко здравословно състояние, бременни жени, майки с деца.
3. Призив за изменения в Закона за чужденците в Република България, в съответствие с европейското законодателство, за въвеждане на:
а) правни гаранции срещу произволната свръхупотреба на административното задържане на чужденци в България и
б) ефективни средства за защита срещу продължителността на това задържане.
4. Призив за уважение на човешкото достойнство на задържаните в „дома“ в Бусманци – гарантиране на правото им на информация относно причините и периода на задържане, възможностите за защита, здравословното им състояние, подобряване на санитарните и битовите условия в „дома“, редовен достъп на доброволци, които да оказват медицинска помощ, психологическа подкрепа, образователни и юридически услуги, осигуряване на достъп до интернет.
5. Призив за съобразяване на Закона за народната просвета с Конституцията на Р. България посредством предоставяне на достъп до безплатно средно образование на чуждите граждани, независимо от вида статут, страната на произход и възрастта им.
6. Призив за гарантиране на правото на всички легално работещи чужденци у нас на социално и здравно осигуряване и достъп на всички деца на чужденци до здравеопазване, равен на този на българските деца.
Най-сетне и аз имам партия, за която да гласувам не само на принципа „най-малкото зло“. Сигурно сте забязали щандовете, които периодично изникват на „Патриарх Евтимий“ и до езеро Ариана. В тези щандове се събират подписи за допускане на „Зелените“ до избори.
Кои са „Зелените“? Те са качествено нова партия, създадена от граждани, загрижени за състоянието на страната ни, натрупали опит в борбата с беззаконието в различни неправителствени организации и кампании за защита на природата и на човешките права. Учредени миналата година някъде по това време, те успяха да събират над 6 000 члена и да се регистрират като партия, както и да съберат от 16 март насам около 15 000 подписа, изискани от закона, за да се явят на избори. Проблем имат само с парите – създаден в последния момент с гласуваните тия дни промени в изборното законодателство – а именно депозитът за евроизбори да скочи от 15 000 на 50 000 лева, а за национални избори – от 20 000 на 50 000 лева – безпрецедентно високи суми за целия Европейски съюз. Изненада – никоя от познатите ни с управлението си партии няма проблем с парите. Имат го „Зелените“, които си нямат мутри зад гърба и сега събират сумите от членски внос и дарения от членовете си.
Та, да си дойда на думата.
Защо ще гласувам за „Зелените“?
На първо място, защото възгледите им съвпадат с моите. Те поставят на първо място като проблем защитата на природата и на човешките и гражданските права, както и реално демократизиране на държавата. И наистина го искат, а не го ползват за предизборен лозунг – действията на членовете на „Зелените“ досега го доказват. Както казах по-горе, много (повечето) от тях са активисти на различни неправителствени организации – „Зелени Балкани“, „За земята“, „Да спасим Иракли“, „Електронна граница“, UNECO и мн. др. Те са активисти от екопротестите, също са сред организаторите на петициите за защита на природата ни от посегателствата на мутрите. Освен това, бяха първата политическа партия, която с официална декларация подкрепи кампанията за дигитални човешки права „Свобода, а не страх“. Мъничката част от многото дейности на тези хора, до която аз съм се допряла. Откакто ги познавам, не са спрели да полагат усилия да направят България едно по-добро място за живот с всички средства, с които разполагат.
Мнозина посочват като основни техни недостатъци, че са идеалисти и че са неопитни в политиката. Според мен идеализмът е плюс. Видяхме с политици неидеалисти докъде я докарахме, време е да опитаме с идеалисти. С хора, които имат реална морална система, а не само на думи. С хора, които се интересуват от околните, а не само от собствения си келепир. Относно неопитността в политиката – да, това е недостатък и ще затрудни работата им, може да се превърне и в причина за грешки. Но това, което е плюс на тази неопитност е, че не са се омърсили, че не са част от никакви олигархични схеми, в каквито сега са впримчени всичките ни властници и че още не са пострадали от ефекта на Стълбата (дано идеализмът им ги предпази поне до някаква степен от това). С две думи, знам, че липсата на политически опит ще поражда проблеми, но ще са по-малки и по-решими от проблемите, породени от липса на всякакъв морал. Освен това, макар и да не са престояли в Парламента, членовете на тази партия са млади, енергични и образовани хора, което според мен е предимство. Още нещо много важно – „Зелените“ са партия на гражданите. Тя не е спусната отгоре. Тя е създадена от хора като вас и мен, открили в себе си вътрешната сила да се противопоставят на олигархията. Те разчитат само и единствено на подкрепата на гражданите, а не на мутрите и силните на деня. Те са отворени към гражданите за постоянен диалог, по-комуникативни са от всяка друга бългаска партия. Не случайно една от основните им кампании се казва „Да върнем държавата на гражданите“.
В България представителната демокрация не работи, защото народните представители представляват само себе си и мутрите, които и закрилят. Депутатът, логично, представлява този, с чиято подкрепа се ползва. В момента нашите управляващи се ползват от подкрепата на мутрите. „Зелените“ – само с подкрепата на гражданите. Затова от биха излезли представители именно на тях, а не на поредната престъпна сила и затова смятам, че заслужават моя глас. Та, затова ще ги подкрепя. : )
… щяха да бъдат преследвани от закона. Заради нарушаване на авторски права. Разпространяване на копия от произведения без изричното съгласие на авторите и най-вече – на издателите. Заради четенето на едни и същи текстове от много хора, без те да си платят за това. Ако библиотеките бяха създадени днес, а не преди дълги години, щяха да бъдат преследвани от антимафиотите като организирана престъпност, като посегателски акт върху интелектуалната собственост.
За съжаление, книгоиздателите от Асоциация „Българска книга“ виждат четенето онлайн като свалящо продажбите им, а не обратното. В Софийския университет то често се изучава по-скоро като безплатна реклама на книгите – и има защо. Много малко хора са склонни да си купят книга без предварително да я зачетат. Цените са високи и няма как да бъде иначе, понеже в България тиражите не са космически, а консумативите са си на европейски цени, така че едни по-ниски цени правят невъзможно издържането на издателствата. Затова пък безплатният достъп до книгите често води до повишаване на доверието в авторите и в заглавията и закупуването им. Много автори са си вдигнали тиражите с предварително публикуване на книгите им в Интернет – като 
превръщат във врагове на интелектуалната собственост, а Закона за депозита – в отживелица.
1. Изразяване на несъгласие с практиките на незаконно и произволно задържане на чужденци в „дома“ – задържане на чужденци в процедура по предоставяне на статут, чужденци, които не представляват обществена опасност и няма данни, че ще се укрият, чужденци в тежко здравословно състояние, бременни жени, майки с деца.
3. Призив за изменения в Закона за чужденците в Република България, в съответствие с европейското законодателство, за въвеждане на:
психологическа подкрепа, образователни и юридически услуги, осигуряване на достъп до интернет.
Най-сетне и аз имам партия, за която да гласувам не само на принципа „най-малкото зло“. Сигурно сте забязали щандовете, които периодично изникват на 
Още нещо много важно – „Зелените“ са партия на гражданите. Тя не е спусната отгоре. Тя е създадена от хора като вас и мен, открили в себе си вътрешната сила да се противопоставят на олигархията. Те разчитат само и единствено на подкрепата на гражданите, а не на мутрите и силните на деня. Те са отворени към гражданите за постоянен диалог, по-комуникативни са от всяка друга бългаска партия. Не случайно една от основните им кампании се казва 
Кътчето на Селин 