Feeds:
Публикации
Коментари

Archive for юни, 2008

Из всички блогове се изписа много за първия парад на хомосексуалистите с по-голяма гласност в София. Много хора се изказаха – кои положително, кои не. Чуха се всякакви мнения – били те в подкрепа на толерантността към различните или в обвинение, че това противоречи на религията, на естетиката и на какво ли още не. Истината е, че светът е изграден от различни хора – различни националности, различни религии, различни традиции, различни идеали, различни вкусове, различни мечти. Различията се изразяват както в сериозни неща като религията (или липсата на такава) и сексуалността, така и в по-дребни като стила на обличане, музикалния вкус (а сега ми кажете, че един „метъл“ и един „чалгар“ от една националност, вероизповедание, сексуална ориентация и възраст са еднакви :P), хобитата и какво ли още не. Светът е шарен – факт. И това му е хубавото. Ако бяхме еднакви, ако изглеждахме еднакво, ако мислехме и действахме еднакво, какво щеше да представлява живота ни? Низ от едни и същи еднакви събития, еднакви контакти и еднакви животи.
С други думи, скука.
Разбира се, не обичам някой грубо да ми навира различността си в лицето, да ми надува Азис или да ми крещи на неразбираем за мен език и да се възмущава от това, че не го разбирам. Не би ми харесало никак някое момиче да започне да ми се сваля. Честно казано, не знам как бих реагирала, може би с шамар. Но не приемам нападането на различните без те да са ме нападнали преди това.
Какво представляваше този парад? Лично видях само финала му през Червената къща – но не видях участниците в него да се нахвърлят да целуват, опипват или каквото и да било минувачите от своя пол, нито изобщо да закачат по какъвто и да било начин когото и да било. В центъра постоянно има някакви демонстрации и честно казано, много от другите нанасят доста повече щети – запалянковците честичко трошат пейки и кошчета, националистите дори нападат хора (както, разбира се, сториха и днес). Излезлите на Гей Прайд-а днес просто носеха разноцветни знаменца и балони и вървяха по улицата. Не видях нищо повече от това. Нито наживо, нито по новините.
И не мога да разбера с какво толкова това смути Светия синод (който се сещада се обажда, когато децата зачетат „Хари Потър“ и когато хората с различна сексуална ориентация тръгнат на парад, но не и когато се извършва насилие върху сирачета, умират хора по пътищата и се случват какви ли не истински), „патриотите“ и другите „нормални“ индивиди. Това, което аз видях, бяха група хора, които не могат да излязат заедно на улицата, без да се наложи кордон от полицаи с каски, щитове и палки да ги опазва от другите, „нормалните“ хора. Поне пред Червената къща аз лично с очите си не видях нищо неприемливо и противообществено в поведението им. Нито пък по телевизията за останалата част на парада.

Един много добър (че и забавен) пост по темата. С фотоси и видео от bTV – подробна статия тук. Вижте също и написаното от Петя Кирилова-Грейди, Боян Юруков и Стефан Иванов. Още постове по случая – в този блог.
За парада в Нетинфо, Индимедия, За града, а също и събрано от световните медии.

Read Full Post »

Какво… о.О

За Бога, какво е това?!
Открай време току чуя Расате, който си имал партия, или било гвардия, нещо като структура на Атака ли било, какво ли – толкова съм обърнала внимание, заплесната в нещо друго. Докато сега, точно когато се зашумя за прословутия гей парад в София и името „Расате“ започна да се споменава по-често, попаднах в Youtube на клипчета с тези младежи в странни униформи, чийто „спортен клуб“ ужасно прилича на армията, а тренировките им – на подготовка за война. Гледам още клипове. Все едно съм пуснала документален филм за младежките фашистки организации в Германия от времето на Хитлер. Казвам си – момент, това наистина ли се случва в България?? И българските знамена в кадър го потвърждават!
Разбира се, западните медии бързичко използват това, за да изкарат фашизма национална българска политика и масово явление. Е, докато са само кофти петно в имиджа на страната, не е болка за умиране, но ако започнат да използват тези оръжия, с които стрелят на тренировките си (или вече го правят и аз пак съм назад с новините?!), тежко не само на цигани, турци, хомосексуалисти и всякакви малцинства – а и на всички българи…

Read Full Post »

Сесийно

Хъх, от един месец сме в сесия и ни чакат още два изпита. Единият е доста труден, с много термини, сложен език, сложна материя, допълнителни материали за четене и т.н. – прословутата теория на литературата. Другият изпит като че ли се води за по-лесен, но когато имаш само два дни за него, ходил си три пъти на лекция и учиш от конспектирани материали спира да изглежда особено лесно. Ама тук аз съм си виновна… И най-гадното кое е? Че е утре.
Поне мога да се похваля, че ужасно трудната история на книгата мина, което си е глътка въздух. 🙂
Седя си на компа в кратката почивка от учене и слушам музика. Знаете ли, харесвах почти всички финалисти от Music Idol, но сега, когато концертите свършиха и медиите замлъкнаха за „Талантите“, ми останаха в съзнанието като ясен спомен Тома, Ана, Нора, Деница и Шанел. Особено Нора. Страхотна певица.

Read Full Post »

Era – Reborn (2008)

Спомняте ли си Era? Обзалагам се, че няма човек, който да не е слушал песента „Ameno“. Основоположникът на бандата французинът Ерик Леви, освен с Era, е известен със саундтраците си към много филми. И така, време е за голямата новина – Era се завърнаха! След хитовете си от 90-те, които промениха музиката и породиха множество подражатели (като Gregorian например), Era решиха да се проявят и през новото хилядолетие с албум, който определено си заслужава слушането. Новото им творение е широко определяне като „уникална стилова алхимия – сплав от ориенталски елементи и мистика“. И в същността си наистина съчетава различни стилове и ритми, в една омагьосваща смес. Дори и да не сте слушали Era досега, препоръчвам горещо. 😉
За да не бъда голословна, ето ви новото видео на „преродените“ Era:

Едит техен стар хит, който много обичам:

Поздрав с хубавата музика^^

п.п. Ако клиповете не се показват, кликнете тук и тук. Приятно слушане^^ 

Read Full Post »

Мрън.

От другата седмица – 35 градуса. Няма да ни се размине миналогодишният кошмар май. 😦 До миналото лято никога не бях ставала свидетел на такива температури в София или ако е било, е траело няколко дни. Не цяло лято. Дано не е толкова дълго и жежко като миналата година. 😦

Read Full Post »

Не вчерашната, а онзиденшната вечер към 11 преди да си легна проветрих спалнята. То хубаво да се проветрява, ама влязоха някакви летящи насекоми, които ми се сториха различни от мухи и се уплаших да не са комари, ама после като им видях крилата, ги реших за мухи. Убих за всеки случай и трите, които видях и ги забравих – без да подозирам, че епосът едва започва^^
Прибрах се вчера привечер, отворих големия семеен гардероб и какво да видя – целият е изпълнен с мравки. Не 10-ина, а е буквално почерняло от тях! Лазят по всички рафтове. Но най-стъписващото е, че сред тях има едни по-неподвижни… мухи?! Когато светнах лампата и се фокусирах… се оказаха с тела на мравки. Мутанти?! – ужасих се. Реших все пак да се допитам до добрия стар чичко Google и не знаех дали да се засмея или да заплача, когато прочетох какви са тез крилати твари: (още…)

Read Full Post »

! Технически проблем (моля за съвет)

Имам проблем с всички постове, освен с юнските. Когато се опитам да прочета целия пост или коментарите към него, ми излиза „Опаа… Откъде намерихте тази връзка?! The server cannot locate…“ Идеи какво да правя? 😦

Read Full Post »

Помните ли миналогодишната борба за Странджа? Сигурно не ви е отминал и скандалът с Рила. Както сигурно знаете, голяма част от питейната вода в София идва от Седемте рилски езера, където сега ще правят курорти и осмо изкуствено езеро. Което евентуално ще остави без питейна вода и малкото софийски квартали, които все още я имат. Имайки предвид световните тендеции това не е особено интелигентна постъпка, но пък производителите на минерална вода ще се напечелят едно хубаво – докато има достатъчно такава, разбира се.
Също се подразбира, че сечта не приключва дотук. 52 декара от вековната гора край Търново също вече са под ножа. Разбира се за г-н Софиянеца това е много далеч, че да го мисли, но и за него има – сеч в Княжево, мястото, където голяма част от столичани прекарват уикендите си в разходки сред природата. (още…)

Read Full Post »

И така – днес е Видовден. Един от позабравените български празници, които днес се помнят повече в Сърбия (и то на 28-ми, заради разликата в календарите), отколкото у нас. Но това не го прави небългарски, разбира се. (: Според народното поверие днес се тачи Вида, сестрата на двамата светци (наричани още „градушкари”) Вартоломей и Елисей. Според други поверия, тачи се Видьо или Видо, който е езическо божество и един от четиримата градушкари – Герман, Вартоломей, Лисе и, разбира се, Видьо. Смята се, че на Видовден слънцето се обръща към зимата. Затова в някои райони в България се става рано, за да се види изгрева – за здраве. Името Вида може да се тълкува не само като „виждане”, но и като производно на старата дума за светлина, „виделина”.
Също се вярва, че днес е подходящ ден за предпазване от градушки. Според народните вярвания градушката е наказание от Бог за сторени грехове. Именно затова Видовден е денят, в който грехът ще се разкрие. „Всяка коза на свой крак, но когато дойде Видовден, ще видим”. До ден днешен из цяла България се използва фразата „То ще дойде Видовден” – с леко заплашителен уклон. Не може да не се спомене и битката при Косово поле през 1398, на Видовден. За сърбите тази дата е останала толкова значима, че много и от съвременните събития при тях се случват именно тогава – Милошевич бива предаден в Хага
С „виждане” – в буквален или в преносен смисъл са свързани много от обичаите в България по Видовден. В областта Граово например, в навечерието на Видовден поставят китка трендафил в дъждовна вода, събрана от листата на растението вида лугачка, с която след това лекуват болни очи. Има сведения и за любовни гадания, правени от момите. Те се миели с „видовденска” вода, за да са буйни и хубави косите им и момците да ги „видят” хубави на този ден. Освен това срещу Видовден те прерязвали три стръка от растението шавар на еднаква височина и ги наричали на имената на момците, които харесвали. На сутринта който от стръковете е израснал най-високо, за този ерген до края на годината момата ще се омъжи.
В района на град Годеч Видовден е голям празник и до днес. Устройва се голям събор, на който се събира цялото население на района. Там, обаче, денят се отбелязва във всяка последна събота и неделя на юни.
Хубав празник. (: Отвсякъде погледнато. ((:

Read Full Post »