Feeds:
Публикации
Коментари

Archive for ноември, 2010

Напоследък влизам с колеги в някакви фундаментални спорове от типа: стока ли е образованието и само с пазарната му стойност ли се изчерпва смисълът му; само пазарна цена ли има човешкото здраве и т.н.
Та чак до стока ли е Човека?
Използвам главна буква, защото говоря не просто за конкретен индивид, а за всеки човек.
От малка са ме учили за важността на пазара. Той е инструмент, създаден от човечеството, за да улесни размяната на стоки и услуги. Да спомогне всеки човек да получава толкова, колкото е изработил. Да направи размяната на различните видове стоки и услуги равноправна и справедлива според труда. И тъй нататък. Сещате се – за ограничения ресурс, който трябва да се раздели сред нас, искащите да потребяваме неограничено и т.н.
Пазарът винаги за мен е бил точно това – инструмент на Човека, използван по определено (описаното по-горе) предназначение.
В последно време обаче забелязвам нещо странно – хора около мен все повече възприемат самите себе си изцяло като инструмент на пазара, а не обратното. Например, когато се говори за образоването на даден човек, все по-рядко става дума за развитие на интелекта му, за отваряне на ума му и за разните неща, които ако ви изредя ще ви зазвуча твърде я ренесансово, я възрожденско, я нещо друго отдавна отминало. Не, говори се за потребление на стоката образование, на услугата обучение.
Когато се говори за излизането на даден човек на пазара на труда, това все по-рядко се формулира като продаване на уменията му, а направо се говори (като че ли за по-кратко?) за това човекът да се лансира, да се продаде по-добре и т.н.
Когато се говори за здравеопазване, то все по-рядко е хуманната дейност, помагането, спасяването и т.н. Вече е стока и когато не е „финансово ефективна“ стока, просто се прекратява. Справка: многото затворени регионални болници в последните месеци в България. И не само.
Все по-често не само политици, ами дори и студенти от Софийския университет говорят за издигане на финансовата ефективност във висша ценност на обществото.
А къде стои Човека в тази ценностна стълбица?
Да, онзи, който е създал това общество, който е измислил размяната, „финикийските знаци“, стоките и услугите като такива и самият пазар?
Лекциите по реклама в комбинация с дискусиите с такива колеги ме тласнаха към една хипотеза…

А именно за Пазара (главната буква пак е нарочна) като нов вид религия.

pazar1Човекът има необходимост още от появата си като вид на Земята да познава света около себе си. Да знае какво го заобикаля и защо.
Но за съжаление никой не е способен да даде отговор на големите въпроси за смисъла на съществуването и живота. Може би именно така са се зародили първите култове, тотемите, вярата в Духовете, напътстващи хората, в свръхестествените сили, които са ни дали живот и бдят над нас, очаквайки нещо в замяна (различно, според различните вярвания).
Така са дошли и първите отговори – как сме се появили, какво представлява светът около нас и защо сме тук.
Древногръцките философи дават също своите отговори, различни при всеки от тях. Светът се е породил от огъня, или от земята, или от въздуха; светът е идеална математическа хармония. Или е изпълнен с буйна енергия хаос.
Различните хора си дават различни отговори. Богове се сменят, появява се монотеизмът в различните му варианти и смисли.

В един момент обаче идва науката. За разлика от религиите тя не изисква вяра; тя има доказателства. Тя може да се пипне и измери. Част от човечеството (в никакъв случай не цялото) се отказва от религията, защото намира своите рационални отговори. Вече няма нужда да вярва на различни шамани, жреци, свещеници, проповедници и да се чуди чии думи са по-близки до реалността. Сега вече всичко се мери черно на бяло.

Но дали това ни е достатъчно?

Науката (поне засега) отговаря за много от нещата на въпроси като кога, къде, как… Но не и на най-важния въпрос – защо.
А Човека е търсещо създание. Всеки от нас е, макар и не всеки да го осъзнава.
В нас има заложена потребност за ясен ред на всичко наоколо, ясно съзнание за този ред и за смисъла от него.
Религиите вече не са достатъчни за голяма част от човечеството – науката ни е направила скептични и аналитични.
Но тази потребност за ясен ред на всичко наоколо остава в нас.

pazar2Дали, питам се аз, след като не сме успели да открием ясния смисъл от света около себе си, не сме си създали „смисъла“ сами?
Не сме ли взели един от инструментите на своето общество – пазарът – за да го издигнем в култ?
Пазарът, създаден, за да служи на Човека за справедливо разпределение на ограничения ресурс сред изработилите го, се преръща в нещо ново, нещо висше, като Дух, като Бог. Нещо, което осмисля Света. Една до такава степен рационална религия, че нейният атеист става ирационалният, оказващ се догонващ прагматичната материална реалност, а не обратното.
И така пазарът вече не е инструмент на Човека, а човекът се превръща в инструмент на Пазара, той съществува, за да го подхранва.
И вече разполага с отговори. Тук е, за да изработва и консумира. Смисълът на съществуването му е да създава (по някакъв начин) финансов ресурс. Наградата за праведното изпълнение на задачата е консумирането на стоки и услуги от същия този висш Пазар, след като го е захранил достатъчно.
И човекът вече не консумира самите стоки и услуги. Поне според това, което се учи от бъдещите рекламисти, човекът не купува стоката, а нейната история. За да я продадеш, ти трябва да й измислиш добра история. Домакинята не купува праха за пране, а сияйната усмивка на детето, което се е изцапало и знае, че няма проблем, защото този препарат ще махне петната на часа. Шофьорът не купува бързия автомобил, а рекламата за свобода от скоростното движение по шосето и възхитените погледи на хубавите момичета…
… Едва ли тази хипотеза е вярна за голям процент от човечеството. Но имам чувството, че има хора, за които е, че познавам част от тези хора и че тази идея се зароди в главата ми именно от общуването с тях…
От малки ни учат как човечеството върви напред през вековете и хилядолетията и става все по-развито и по-напреднало. Питам се, дали Пазара като отговор (или по-скоро заместител на отговор) е достойният резултат на хилядолетните търсения на нашия вид. И продължавам да мисля, че той трябва да бъде това, заради което е създаден първоначално – наш инструмент, улеснение, удобство – а не това, в което се превръща постепенно…

Advertisements

Read Full Post »