Приказка за стълбата на практика

Чели ли сте „Приказка за стълбата” на Христо Смирненски?
Много ценна е, препоръчвам ви я. Направи ми силно впечатление, още когато я прочетох преди години. Бях малка тогава и повече се възхищавах на приказността и по-късно разбрах метафората. А с годините тя започна все повече и повече да ми се набива в главата. „Приказка за стълбата“ се оказа едно от най-пропитите с истина произведения, които съм чела. Преди 8 години, когато бе свикано 39-тото Народно събрание, някой от депутатите (вече нямам спомен кой или коя) раздаде на всичките си колеги народни представители по един екземпляр от „Приказка за стълбата”. Това, разбира се, не произведе никакъв ефект върху съвестта им – както можеше и да се очаква. Такава е човешката природа. Смирненски го е описал пределно ясно и, уви, хич не е преувеличил. Не знам колко от депутатите са били някога бедни младежи-идеалисти, вярващи, че „всички дрипльовци са мои братя”, но и да е имало случайно такива – отдавна не го вярват.
Проблемът на представителната демокрация у нас е, че народните представители реално погледнато не ни представляват. Те представляват своите лични интереси и интересите на приближените си. Те нямат реален стимул да представляват избирателите си, когато получават финансови облаги от това да представляват конкретни лица и фирми, които им заплащат чудесно за това. Властта бързо им се услажда и им показва нови неподозирани пътища, къде-къде по-сладки от това да служиш на избирателите си. От какъв зор да представляваш техните интереси, когато си имаш свои, къде-къде по-сладки?
И така ще бъде, докато няма никакви начини народът да контролира представителите си. По закон контрол може да оказва чрез избори, референдуми и протести. За съжаление, и в трите случая има проблем.
Проблемът на изборите е, че реално погледнато няма избор. Хората са все едни и същи, менят боята си, но не и морала си (както е казал народът – вълкът козината си мени, но нравът – не). Дори да се появят нови, по-различни хора в избирателните бюлетини и дори и народът да гласува за тях и да ги избере, винаги съществува опасността от синдрома, описан в „Приказка за стълбата”.
Проблемът на референдумите е, че в България те имат статут не на решение, а на информативно допитване. С други думи, когато направиш референдум, решението му просто се взима предвид от властите като информация за хорското мнение и те могат да се съобразят с него, но могат и да не се – по свое усмотрение.
Проблемът с протестите е, че трудно се организират, трудно се намират ентусиасти, които да отидат на тях, лесно се намират ентусиасти, които да им се почудят на ентусиазма и още по-лесно се намират начини за компрометиране на цялата работа. Справка – мероприятието, което ни спретнаха на 14-ти – с наетите лумпени, мнимата бомба и полицейското насилие – легитимирано пред обществото чрез старателно заснетите от bTV действия на лумпените.
И все пак, като че ли протестите са най-добре функциониращата форма на изразяване на народното недоволство в последно време. С протести се даде истинска гласност на проблема с унищожаване на българската природа. Протестите обърнаха вниманието на обществото към опитите за узаконяване на подслушването на Интернет (подновени напоследък). И това са само една малка част (далеч непретендираща да е най-важната) от примерите. За мнозина е спорно действат ли наистина протестите и това често става повод за разгорещени дискусии по блогове и форуми, кафенета и квартални седянки.
Действащи или не, едно е факт – те ужасяват властта. Дали заради полъха на `97-ма в БСП-рските глави, дали заради обезпокоителното за олигарсите „съединение на народа” или поне на не една и две негови прослойки на януарските протести, дали заради даването на гласност на твърде много от мръсотиите на въпросните олигарси… властта е изплашена. Затова и отговорът не закъснява. Подготвя се нов проектозакон за митингите и протестите. Той категорично забранява да се протестира на зоните около Народното събрание, Президентството и Министерския съвет. Освен това, забранява участието на животни и автомобили в протестите. Забранява да се снима на протест (може би за да не излизат такива материали с полицейско насилие?), затова пък предвижда кметовете да могат да променят времето и мястото или направо да забраняват събитията, а също и официално да могат да ги филмират. Това, разбира се, се обосновава като борба с тероризма. По същият начин се обосновава и желанието на МВР да следи комуникацията на гражданите, на които уж „служи”, в система, подобна на Биг Брадър. След като част от скандалната Наредба 40 бе орязана от конституционния съд, сега е на път да се появи като част от Закона за електронните съобщения. Нека не забравяме, че протестите на еколозите, а също и сегашните протести на студенти, еколози, зърнпопроизводители, млекопроизводители, майки на деца с увреждания и други граждански групи и будни граждани извън гореизброените се организират именно по Интернет. Дори има сайт за подкрепяне на протеста онлайн. По този начин явно властите искат да ликвидират възможността от организиране на спонтанни протести, както навремето се случваха тези за Странджа, благодарение на анонимния тогава сайт Спаси Странджа. Властта е толкова обезпокоена за статута си, че вече е започнала да развива параноя – Миков, например, вижда Скайп като основен инструмент за организация на организираните престъпни групи (подробности). Изглежда се кефи много на китайците, които буквално следят логовете със скайп-разговорите на гражданите си и му се иска да инициира нещо подобно и у нас.
По конституция цялата държавна власт произтича от народа, народът е източник на властта. На практика, обаче, колкото повече народът се опитва да въздейства на властта, толкова повече тя се опитва да въздейства на него, за да пресече това – чрез навлизане в личното му пространство със следенето на телефонните, мобилните и интернет комуникациите му, съхраняването на различни видове данни и, разбира се, чрез откровени мерки против протестите – освен гореизложените, и с утежняване на процедурата по разрешаване на протест – включително със записването на личните данни на колкото повече хора-организатори е възможно и т.н. и т.н.
Изводът е един – властта не иска народът да се меси в управлението на народа. Веднъж минали по Стълбата на Смирненски, управляващите са решили да се вкопчат в каквото и както могат и с всякакви мерки да не допускат да загубят властта и да паднат и стъпалце надолу. Вече сме пределно наясно, че не можем да разчитаме на нашите представители да ни представляват, защото те дори не си правят труда да крият, че правят всичко по силите си да ни представляват минимално.
Оттук накъде?
СРОКСОС подеха лозунги за „нова система“. Обясниха, че това не означава, че искат да премахнат демократичната система, а да я направят по-демократична чрез реално участие на гражданите във взимането на засягащите ги решения.
Възможно ли е това? Или е напразна химера?
Възможно или не, на мен ми изглежда като единствения начин за излизане от затворения кръг на българската приказка за стълбата.
Въпросът е ще се примирим ли с положението или ще се опитаме да променим нещо.
Следващият е – как.

Илюстрация – ~robverheyen

Read Full Post »

Редактор на комикс:))

Много от вас знаят за любовта ми към комиксите. От малка четях „Мики Маус“, а също и други егмонтски издания. В по-късна възраст, започнах да си купувам комиксите на „Глоб Трейд“ (май нямам пропуснати броеве) и дори някои на „Артлайн“ (всъщност всички за STAR WARS, но, честно казано, никоя друга от поредиците им не ми хареса). Имаше един период, през който прекарвах много време тук. Може би най-любимият ми сайт – бях наистина зарибена на тема Х-мен. Дори веднъж съм си поръчвала комикс от чужбина – с първия си хонорар преди три години някъде – а именно „Storm“.
Като ме слушате, сигурно оставате с впечатлението, че съм от онези екзалтирани фенове, които са чели поне 100 марвелски (или други) поредици, познават всички герои и историята им от създаването им пред първата половина на ХХ век до днес. Въпреки че съм доста далеч от това състояние и че познанията ми за MARVEL-вселената са доста по-повърхностни от на Марто например, когато преди два месеца и нещо от Егмонт България ми предложиха да стана редактор на едно детско списание, много се зарадвах. Защото то се оказа именно комикс на MARVEL – „Поразителният Спайдърмен“. Марто, разбира се, не му се кефи кой знае колко, защото е на мнение, че героите на MARVEL не бива да бъдат използвани за истории за по-малки деца. Истина е, че и аз предпочитам типичните издания. Но когато зачетох стари броеве от списанието, разбрах, че е направо превъзходно. Идеално точно за периода, когато още си малък за хубавите, стойностни комикси като „Astonishing X-men“, например, но вече ти се четат комикси. (:
Иии, днес беше големият ден^^ Взех си редакторската бройка от първия ми брой. Прекрасна, цветна, наситена. 🙂 Съвършена! Усещането да видиш резултата от чернобелите разпечатки, които си редактирал, номерирал, пренареждал и от рубриките, които си писал е… несравнимо. Разглеждам си го, радвам му се и въобще… прекрасно. 🙂 Ако имате наоколо дете на възраст 5-12 (имам изпратена рисунка от хлапе на 4 годинки, да не повярва човек оО ), горещо ви препоръчвам списанието – обещавам да е с добър правопис и с възможно най-адекватно транскрибирани имена^^ 😛
Повече за комиксите като цяло – и за деленето на „момчешки“ и „момичешки“ (което в много случаи е смешно) – в някой следващ пост.
Лека нощ! 🙂

Read Full Post »

Имаше ли опити за компрометиране на протеста и успехът досега

И така,
има хора, които повтарят, че няма смисъл да се протестира. Че нищо не се постига. Че протестите в общи линии се изразяват в будали, подскачащи по площадите под призивите на кариеристи. Някои скептици просто им съчувстват за глупостта и наивността, други ги осъждат като подлоги на нечисти интереси.
Аз пък смятам, че има смисъл да се протестира. Докато някои хора видяха в протестите смехотворно „подскачане по площадите”, то управниците видяха заплаха. Заплаха за рахата, който са си създали, заплаха за удобствата да крадат, да прокарват интересите на различни фирми и мафиоти, да трупат парици. Или по-скоро паричища. Защо видяха заплаха? Защото протестът е именно това за тях, не „подскачане” за кеф и веселба, а изразяване на недоволство от страна на гражданите по повод едно или друго действие на управниците, а защо не и от самите управници.
Поводи за недоволство много, както и съответстващи им искания. В случая се събра списък от цели 19 искания, което явно дойде много на позаспали граждани, които заявиха, доприспивайки съвестта си: „И сами не знаете за какво протестирате!”. Макар и с наличие на известни разногласия между групите (мнозина държат на оставка на правителството, природозащитниците обаче искат законови действия сега и веднага, а не предсрочни избори), все пак протестиращите стигнаха до консенсус и включиха именно тези 19 искания в декларацията си, излизайки на площада.
Студенти, природозащитници, майки на деца с увреждания, зърнопроизводители, млекопроизводители, пенсионери, металурзи, авиатори, учители – това са само част от хората, които протестират. Обединени, както никога досега.
Разбира се, на 14-ти дойдоха и националисти и футболни фенове. Въпреки предварителните разговори на организаторите с тях, всички знаете какво се случи – група от трийсетина хулигана (за които после се чуха доста упорити слухове, че са им били предложени пари) нападнаха полицията, която след заплаха за бомба прекрати протеста като брутално преби страшно много мирни хора и арестува 157 души.
Както казах малко по-рано, властта се паникьоса от протеста. Затова и смятам, че се постара да го компрометира.
Така нареченият сигнал за бомба е бил получен още в 9:30 сутринта. Вместо да предупредят организаторите на протеста, от МВР не им казват нищо. Протестът започва нормално, но с група провокатори – закачулени момчета на първи ред, нападащи полицаите, чупещи загражденията и хвърлящи ги по тях. Въпросните заграждения не са свързани със скоби, както се връзват винаги при подобни събития. Комендантите на СРОКСОС показват официално на полицаите провокаторите и ги молят да ги изолират. Когато от трибуната студентите помолват протестиращите да коленичат за минута мълчание в памет на Стоян Балтов, провокаторите остават прави и викащи. Отново никой не прави нищо по въпроса, а полицаите търпят хулиганите да ги ритат и замерят със счупени ограждения, без да сторят нищо.
После идва заповедта на Бойко Борисов за прекратяване на протеста заради бомбата. Полицаите го съобщават по слаб мегафон (аз поне нищо не чух, а май и никой не е). Отново не отиват при организаторите да им кажат да разпуснат протеста, нито пък да обявят с тяхната доста по-добре функционираща озвучителна техника, че протестът е забранен и хората трябва да се разотидат веднага. Вместо това, полицаи и жандармеристи настъпват към протестиращите без ясно предупреждение и започват да бият и арестуват не само провокаторите, но и който им попадне под палката. Минават през техниката и я повреждат, нападат мирни протестиращи, които не разбират какво става. Пролива се кръв. Един от студентите организатори на протеста (Мирослав Джоканов) е арестуван, когато задава въпрос защо закопчават някакво момче, което не прави нищо. Част от разпръснатите протестиращи блокира закратко Орлов мост. Полицаите ги ловят, навлизат в Борисовата, където бият и арестуват хора наслуки, включително и такива, които изобщо не са ходили на протеста.
След това министър Миков заявява, че полицаите са се държали компетентно, имало е нужда от сила, за да е възстанови реда, но тя е била използвана с мяра. Казва със заплашителен тон, че МВР има много по-голям ресурс за силови акции. Обвинява организаторите, че комендантите им не са овладели положението с провокаторите.
Не знам за министъра, но всички тези действия на полицията ми се виждат доста нелогични. Именно затова подозирам наличие на някаква конспирация.
Важното е, обаче, че хората не се уплашиха и протестите продължиха.
И, по-важното, въпреки мнението на скептиците очевидно вече дават плодове – днес властите най-накрая прекратиха заменките на гори със закон. И други искания на природозащитниците (макар и да остават още) бяха приети, повече инфо тук. Веднага след това, депутатите приеха (пак на първо четене) и закон срещу реституцията в Студентски град – тук. Разбира се, това е твърде частично изпълняване на исканията на две от протестиращите групи. Но е едно доста добро начало. Да видим докъде ще продължат да изпълняват. 🙂

Read Full Post »

Merry Crisis and Happy New Fear!

За много години на всички^^
Знаете ли, искаше ми се да започна годината с един хубав оптимистичен пост. Със снежни снимки от 2-ри, с хубави благопожелания и празнично настроение.
Ама малко го изтървах времето за този празничен пост. А сега ми е студено – и отвън, и отвътре. Когато четох лозунга „Merry Crisis and Happy New Fear“ из блоговете покрай гръцките истории, ми се стори доста пресилен, прекален. Но сега си мисля, че си е съвсем на място. Освен прословутата световна финансова криза, чиято тежест тепърва ще осъзнаваме и чиито последствия тепърва ще теглим, новогодишно ни се стовари и газова криза – причинена от игрите на Русия, но и от собствените ни некадърни управници, които не се засилиха особено да ни осигурят ирански газ през Турция, обрекоха ни на дупедавски договори с руснаците, позволяващи прозволно посочени цени на газта от тях и още какви ли не знайни и незнайни безобразия. Последствията от дупедавщината ни спрямо Русия не са само газови и тепърва ще си ги теглим, но сега, докато мръзнем, сме на газова вълна, нали?
Лошото е, че за да осъзнаем фактите, трябва хубавичко да ни поразтърсят лично. Някой да убие наш познат или роднина, за да осъзнаем колко незащитени сме от престъпници, да ни рекетират здраво лекари, когато близък е тежкоболен (да не дава Господ!!), да не ни изплатят заплатите заради нечия кражба, да ни спрат парното и евентуално и тока. За съжаление, повечето хора не си падат по абстрактни опасности от типа на това, че някога щяла да стане екокатастрофа, ако си замърсяваме водите и изсичаме горите, че управниците подписвали някакви си заробващи договори с Русия, че се увеличавала някаква си корупция. Докато лично не ни настъпи кризата – било то финансова, газова, корупционна, мафиотска, екологична и/или морална – все ще си затваряме очите за реалността.
И така, за тези, които вече са си отворили очите – а аз знам, че това са повечето хора и то от отдавна – и за тези, които са решили, че е време за действие – малцинство, но все по-нарастващо:

Read Full Post »