Имуществен ценз за достъп до глас – демокрация по нашенски в действие!

Какво ли не правят управниците в страха си от нови лица в системата. Пресен пример за мръсна игра от днес. За да се яви една партия на евроизборите трябва да плати депозит, нали? Е, две седмици преди крайния срок за плащане на депозита, нашето прекрасно „Народно“ събрание вдигна сумата тройно. Докато повечето страни от ЕС имат депозит 0 лева, у нас – в доказано най-бедната страна от Съюза – сумата е най-висока – 50 000 лева. Разбирайте: който няма мутри и олигарси зад гърба си да му плащат и да им служи, няма как да се явява на избори, няма как да влиза в управлението => няма риск някой некорумпиран небандит да попадне във властта и – не дай, Боже! – да вземе да промени нещо.
Най-вулгарното е, че вносителите на предложението сами си казват: „така ще се ограничи участието на „политически субекти“ в последния момент преди изборите“. Свобода на избор? Друг път! Нововъведението е само за евроизборите, за националните тепърва ще се гласува закона. Засега знам от „Зелените“, че трябва да се съберат 5 000 подписа и, ако не се лъжа, 15 000 лева някъде, за да има право една партия да се яви на българските избори, но сигурно и тази бариера ще вдигнат нашите скъпи депутати, та да спят спокойно, че местенцата им са подсигурени.
Имуществен ценз в действие. Всеки има право да избира и да бъде избиран ли?! Само, ако сте вътре в мафията, иначе – забравете! Демокрация друг път!
Още за промените в избирателния закон: Дневник

Отворено писмо на ПП „Зелените“ можете да видите тук в официалния им сайт, а също и в политическия блог на Богомил.
Още при:
Илия Марков
Радо

Read Full Post »

В какво вярва информационното общество?

Когато разбрах, че ще уча компютърно-опосредствена комуникация, не бях особено вдъхновена, защото другите дисциплини, завършващи на „комуникация“ досега ми бяха скучни. Оказа се, че греша – тази е ужасно интересна.
Последният път говорихме за информационното общество – пространна лекция за това какво е, какви са характеристиките му, движещите му сили, особеностите му и т.н. и т.н. В началото на лекцията направихме един бърз увод-сравнение с другите, предхождащи го общества.
– Аграрно общество – натурално, стоково-стопанско; оръдия на труда са механични инструменти за обработване на земята, а продуктите са стоки.
– Индустриално общество – фабрики, механизация, пари; оръдия на труда са машините, а продукт – капиталът.
– Информационно общество – водеща е информацията; оръдия на труда са комуникационните и компютърни технологии, а продукт е информацията, знанието. То е икономическа стока (платено образование, платен достъп до Интернет и т.н.). Има деидеологизация на обществото (Даниел Бел).
И тук мислите ми излизат от материята по КОК. Мисля си – всичко е ясно, оръдия на труда, продукти и прочее. Хубаво дадена ясна структура. Но ако приемем, че аграрното общество е вярвало в различни религии, които в някаква степен са отстъпили място на идеологиите през индустриалното общество, в какво ще вярват хората в информационното общество? В нови религии? В нови идеологии? В нищо?
Някой път ще се захвана да почета авторите, които ни споменаха. Питам се ще намеря ли отговор на този въпрос.

Read Full Post »

8-ми март – ден на солидарност с Костадина Кунева

Майка ми не обича 8-ми март. Винаги се муси и казва, че е ден на лицемерие – на жените се прави път на вратата в магазина, подаряват им се цветя, ходи се по женски с колежките и приятелките на кръчма. После идва 9-ти и всичко си е постарому. Защо, пита ме тя всеки път, когато й задам въпроса какво, по дяволите, има против празника, жените могат да бъдат уважавани само един ден в годината?
Студена мрачна сутрин. Както винаги, бързам по улицата в последния момент. Никога не мога да се организирам да тръгна навреме и се дразня на това. Все пак, стигам в 11:05. Заварвам хора около Ректората, сред които и журналисти с камери и един куп фотографи. На стълбите на Ректората са колегите от „Призив“ с плакати с лозунги:

„Солидарност с Костадина Кунева“
„Солидарност с борбата на всички трудещи се жени“
„Солидарност с шивачките от Кърджали и Червен бряг“
„Не на евтиният женски труд – 15% разлика в заплатите!!!“

Раздават ни листа с призиви да не се заменя 8-ми март като ден на борба за равноправие и човешки права с 8-ми март само като ден за раздаване на букети цветя и почерпки. Изброени са събития, случили се на тази дата. Хора от „Призив“ взимат микрофона и говорят за Костадина Кунева, за борбата й и за съдбата й. Жена, завършила висше образование по история, принудена да заработи в Гърция като чистачка, защото не успява да си намери работа у нас с доход, достатъчен за лечението на сърдечноболния й син. Поставена в условия на експлоатация, но вместо да се отчае, започнала дейност на синдикална активистка. Хваната от убийци, поливана от тях с киселина и насилвана да я пие. Лежаща в болница с увредени хранопровод, органи, очи, изгаряния всякакви… Спира ме журналистка от телевизия „Европа“ и ми задава въпроси – защо съм тук, защо български студенти използват страданието на активистка от гръцки синдикат, има ли неравенство в България днес. Смутих се и не знам доколко успях да отговоря, но ето какво мисля. Българските студенти, които организираха събитието днес, не използват Костадина, а са истински солидарни с нея и излизат на улицата в студа не за друго, а за да изкажат подкрепата си. В това няма нищо лошо. А що се отнася до българо-гръцката граница – всички сме хора. И от двете й страни. Дали има неравенство – в издателството, в което работя не. Във факултета, в който уча – не. Но когато кандидатствах, местата във всички специалности бяха на квоти за момичета и момчета. И поне в хуманитарните (и май не само там) момчетата влизаха с доста по-нисък бал. И макар и да не съм свидетелка на по-фрапиращи неравенства от това, съм чувала неведнъж за такива. Сигурно и вие.
Вятърът е пронизващ. Прехвърчат капки дъжд, опитвам се да правя снимки, на обектива на апарата каца снежинка. Редуват се музика и скандиране на лозунги. Тръгваме по булевард „Васил Левски“, завиваме по „Шипка“ и продължаваме по „Сан Стефано“. Освен студенти, в шествието има и по-възрастни хора, и журналисти, които продължават да снимат. Полицията както винаги е на лице, автомобилите ни следват бавно, полицаи ни обграждат и следят с бдителен поглед. Вървим и скандираме различни лозунги.

„Солидарност с Костадина“
„Всеки ден е 8-ми март“
„Днес не е празник – а ден за борба.
С воля и разум – срещу страха!“

Стигаме пред посолството, където няколко от момчетата скандират лозунги на гръцки език. Микрофонът се дава на всеки, който има желание да се изкаже. Думи в подкрепа на Костадина Кунева, думи в подкрепа на експлоатираните работници, думи в подкрепа на жените, на които е отказано равенство дори днес, в ХХІ век. Казват, че има книга за послания на солидарност към Костадина, която ще бъде изпратена в Гърция.
Връщам се по същите студени улици, вече по-пълни с хора. Това е един различен 8-ми март. Цветята и шоколадовите бонбони отново са на линия, но има и един позабравен елемент на датата – солидарността с една жена, която се е опитала да помогне на слабите и експлоатираните. Една жена, която е била сурово наказана за дързостта си да иска справедливост. Жена, превърнала се в символ и пример. Защото истинският 8-ми март не е денят на лицемерното правене на път в магазина и по двайсет лева на жена за групова почерпка. Истинският 8-ми март е ден на международната солидарност на жените от цял свят за мир, демокрация и равноправие.

Read Full Post »

Велико Търново :)

Този пост посвещавам на Лю. {}
Велико Търново – никога не бях ходила там. Имам приятели, които живеят в този град и много ми се искаше да ида от доста време. Накрая се случи – хванахме влака, преминахме през планини и равнини, покрити със сняг, настанихме се в чудесен хотел с изглед към Царевец и Трапезица. Бях си набелязала да ида до Арбанаси, да разгледам подробно Царевец и най-вече да ида на приятелско събиране с Пратчет привкус – начело с любичаната ни търновчанка Лю:))

Read Full Post »