Feeds:
Публикации
Коментари

Archive for януари, 2010

Чудя се аз, дали нямам нещо сбъркано в мисленето. Или, както се изрази преди време един познат за друг познат, дали мнението ми отива на „млад човек с модерна визия“. А именно, мнението, че основната функция на здравеопазването и образованието трябва да бъде лечение и обучение и чак след това печалба.
Тези дни ми се случи рядко събитие – няколко вечери по ред да гледам новини по телевизията. Онзи ден във вечерната емисия на Нова телевизия имаше обект, в който съобщиха, че Здравна каса спира лекарствата на болните от множествена склероза с инвалидност над 65%. Имаше интервю с чиновничка, която със съвсем спокоен глас, все едно обсъждаше времето навън, съобщи, че са спрени лекарствата за тези хора поради несъответствие в нормативните документи. След това съобщи, че поради високата степен на инвалидност лечението им е нерентабилно (справка в речника: рентабилен
– доходен, доходоносен, приходоносен, лихвоносен). После журналистите интервюираха и една от нерентабилните пациентки, която работи и си плаща данъците и осигуровките и която няма 1200 лева месечно за лекарството и съответно ще се влоши и вече няма да може да работи и да води живот поне приблизително близък до нормалния. Попитаха чиновничката много ли пари ще се спестят от това и тя спокойно каза: „А, не, те са малко тези хора, някъде хиляда“ и с лека ръка затри хиляда живота, даже без да си направи труда да се оправдае с финансовата криза или нещо от сорта.
В същите дни пък пак по телевизията течаха новини за закриване на 150 (от общо 250 май) болници – пак поради нерентабилност, – което ще остави доста селища без медицински услуги (нарочно не пиша медицинска помощ, защото очевидно да гледаш на лечението като на помощ, а не като на услуга е твърде старомодно). Щяло да има линейка във всеки район. Сега си представете на двама човека от една община (защото цели общини остават без болница) да им стане лошо в една и съща нощ. Представете си сега и сняг.
Светла Енчева тези дни се чудеше защо не се е получила бурна обществена реакция на филма за бежанците в Шоуто на Слави. Аз също се чудех. Сега продължавам да се чудя. И за бежанците, и за болните от множествена склероза, и за хората, които трябва да пътуват до далечни градове за лекар. И се питам, аз ли съм сбъркана, че не мога да разбера колко нормално е човешкият живот да е стока и нищо повече от това, или другите са  сбъркани, че приемат това като даденост и в реда на нещата. Тия неща текат всеки ден по новините (предимно по Нова телевизия, БиТиВи са по-заети да правят 20-минутни обекти за Румяна Желева и за ниските температури), хората най-много да цъкнат с език и толкоз.
Някакси разбирам (не се съгласявам, просто разбирам) незаинтересоваността на хората за бежанците – възприемат ги като чужди, казват си – и без тях си имаме куп проблеми. Разбирам незаинтересоваността от унищожаването на природата – много хора просто не го осъзнават като свой проблем. Разбирам незаинтересоваността от подслушавнето в Интернет – толкова много хора въобще не ползват Интернет и толкова много от ползващите не виждат проблем – вяра в институциите, увереност в себе си и т.н. Дори разбирам незаинтересоваността от недаекватните реформи в образованието – това ОТНОВО е нещо, което обхваща само тесен кръг хора. Но това, което се случва в здравеопазването засяга буквално всеки един човек и аз не мога, колкото и да се опитвам, да проумея самото отношение към човешкия живот като към стока, която може да бъде рентабилна или нерентабилна и в зависимост от това да се положи грижа за нея.
Наречете ме немодерна!
Май след всичко това въобще не ми се пише за образование. Горното ми стига…

Advertisements

Read Full Post »

Често, когато заговоря за подслушването в Интернет, ми казват, че то няма как да засегне обикновените хора, защото ще бъдат следени само типовете от организираната престъпност. Разни наркотрафиканти, похитители на деца и други отрепки. Че информацията на обикновените хора изобщо няма да се пипа. Така че целият този шум против подслушването не е много необходим.
Преди няколко дни се проведе протест в Стара Загора против обгазяването на града. Както можете да видите от линка, протестиращи са мятали яйца по двама министри.
Полицията очевидно е решила да вземе мерки и да направи разследване за случилото се в Стара Загора.
Момент. Да не би да решихте, че са направили разследване на газовете, които тровят населението не от вчера?
Помните ли за разказа на Мишел Бозгунов от 13 юли 2007 г. „Странджа – да мълча или не?“. А именно за привикването му в полицията за това, че е писал в блога си за неразрешените екопротести.

То се знае кой, но защо...

Е, историята е с продължение. Блогърът Генади е имал неразумността да разпространява по форуми призиви за протеста в Стара Загора. Затова се оказва привикан в полицията, където както можете да прочетете в поста му е разпитван надълго и нашироко негова ли е идеята да се хвърлят яйца по министри, той хвърлял ли е яйца и познава ли някой от хвърлялите яйца. В негово присъствие полицаят отваря папка на име „Яйца“, съдържаща негови (на Генади) купонджийски снимки, нямащи нищо общо с цялото събитие.
Проблемът с обгазяването на Стара Загора очевидно не е достатъчно значителен, че да се вземат мерки и да се направи разследване. Но ужасният терористичен акт на мятане на яйца по министри моментално мобилизира полицията да бърка в информацията на всеки, за когото намери, че е писал за даден протест, участието му по форуми, сайтове, личните му снимки. И да го привиква. И това не е цитат от Оруел, нито теория на конспирацията, а прясна случка. И нашите управници приемат закони за все по-голямо следене, защото знаят – това следене няма да бъде ползвано, за да се ловят престъпниците, а за да се ловят тези, които си позволят да надигнат глас срещу престъпленията им. Тия дни новото правителство догласува и друг законопроект на Тройната коалиция – забраната за протестирането пред институциите. Весело изкарване в градинките, драги протестиращи!
И така, да пожелаем приятно обгазяване на замърсяващите Стара Загора, приятно подслушване на полицаите и приятно висене на недоволните по градинки и РПУ-та.
За тия, които толкова се чудеха за какво ще послужат новите правомощия на МВР – видя се за какво…

Read Full Post »

Честита нова 2010-та година! Да е здрава, мирна и щастлива! Поздравявам ви с любимата си новогодишна песен и нека всички пожелания в нея се сбъднат! 🙂

Е, реалността не е особено снежна…

Отвънка ухае на люляк,
отвънка е синьо небе.
Приятелю, птиците чу ли?
Отвънка е пролет! Здравей!

Само люлякът липсва. :Р Буди ме ярката слънчева светлина, която нахлува направо през дебелите пердета. Небето е изумително синьо. Пеят птици. Една муха едва не се напъхва, когато отварям прозореца.
Още съм с размътена глава от вчера. Разсънвайки се, отварям Блогосферата на Дневник. Не, че очаквам да прочета огромно количество постове, писани през новогодишната нощ. Разбира се, противно на очакваното намирам интересни неща. Едно от тях е нов пост на Енея, препратка към новосъздаден на 1-ви януари блог, в който участват различни хора, които знам от различни места. Вече са писали самата Енея, Дения, която май не познавам, Mebbeth, с която се знам от инициативата в СУ против орязването на стипендиите и парите за образование. Има още една авторка, Юлия, която още не се е обадила. В блогрола на този съвсем нов блог намирам Бу, Нервната акула, Лидия Стайкова, чийто Полет на костенурката обичам да чета (макар че това с публичния блог и „истинския“ блог още не мога да го схвана), Епистемик, чийто Бай Далай следя още по-редовно. Включена е и писателката Милена Фучеджиева и още хора.
Какво е събрало толкова много и различни блогъри на едно място? Отговорът може да ви изненада.
Феминизмът.
При тази дума си представяте тълпа от грозни раздърпани истерички, скандиращи несвързани глупости и обиди и избиващи комплекси на гърба на мъжете, които са имали нещастието да свържат живота си с тях? Но никоя от авторките не се вписва в тази представа. Противно на това, което повечето хора са си помислили, прочитайки заглавието на блога, в тазсутрешните постове няма дори помен от перчене и комплекси. Точно напротив.
Приятно изненадана, първата ми работа по блога ми за 2010-та година е да добавя нова връзка в блогрола си. 🙂

Read Full Post »