Feeds:
Публикации
Коментари

Archive for януари, 2012

Всяка година студентските такси в Софийския университет растат. Малко по малко, но както е поговорката – капка по капка вир прави.

За първи път закономерността бе нарушена през 2010 година – годината на масовите студентски протести срещу орязването на държавните субсидии за държавните университети и срещу неадекватната политика в областта на образованието като цяло.

Този януари в мига, в който изтече информация, че се готви ново вдигане на таксите, последва студентска реакция. Факултетният студентски съвет на Историческия факултет публикува на сайта си новината за писмо на министър Игнатов, в което той дава разрешение на Софийския университет да вдигне таксите до 2/3 от издръжката на студент (досега законовото ограничение беше до 1/2). Илчев препрати писмото до деканите на факултетите, за да могат те от своя страна да дадат на Академичния съвет на 25 януари предложенията за новите такси, които да се гласуват на място.

Сред студентите обаче се надигна недоволство, което не остана само на ниво говорене. В сайта на „Призив за образование“ и във Фейсбуук се появи призив за студентско присъствие на въпросното заседание на Академичния съвет и за отстояване на досегашните такси.

Събрахме се студенти от различни специалности и курсове и бяхме посрещнати нерадостно от професор Илчев на заседанието. То обаче по правилник е открито, така че никой не се опита да ни гони. Когато дневният ред стигна до новите такси, самият ректор заговори за предложение от сутрешното събрание на Ректорския съвет за невдигане на таксите и за писмо до министър Игнатов. Защото постъпленията от новите такси не могат да запълнят дори и малка част от зейналите дупки от все по-орязваната държавна субсидия. И защото кризата важи и за самите студенти.

Бяхме изслушани и ние. Изказахме мнението, че битката с влошаващото се финансово положение на Университета е обща и не бива да се противопоставяме един на друг.

Ето видео от цялото разискване и от гласуването на академиците:

Както се вижда, те гласуваха единодушно предложението на ректора за невдигане на таксите. Присъствалите студенти пък определихме единодушно това и като наш успех, защото натиск оказваме от отдавна, включително и тази есен. Макар и да не бяхме многобройни вчера, ние бяхме сплотени, постоянни и знаехме за какво се борим.
Разбира се, се намериха умници, които да кажат, че не мнението на студентите е натежало, че то едва ли може да промени нещо.

Струва ми се, че е дошъл моментът, в който трябва да се излекуваме от убеждението си, че ние, обикновените хора без политическа власт и финансов гръб, не можем да променим нищо и да окажем влияние за нищо. Още от училище ни учат така – как никоя голяма политическа промяна у нас не се е случила без чужда помощ, как не бихме могли да проимаме независима държава без Русия, не бихме могли да си сменим политическия строй без Америка, не бихме могли без помощ отвън да постигнем нищичко в никакъв план.

Преди седмица обикновени хора без политическа власт и финансов гръб с масови протести успяхме да убедим правителството да наложи забрана на отравянето на питейната вода и почвите на Североизточна България чрез хидравличен удар. Лобистите на „Шеврон“ започнаха медийна кампания именно на основата на предразсъдъка, че обикновените хора не могат да направят нищо сами. Министър Трайков дори открито заяви, че протестите са организирани от „чужди ПР фирми“. Защитниците на шистовия газ единодушно заявиха – хората не могат сами да организират толкова масови протести.

Защо да не можем? Защо по цял свят могат, а само ние сме тъпите, овчедушните, страхливите, обърканите и неспособните заедно да излезем и да защитим правата си? Правото на достъп до образование, правото на чиста околна среда и питейна вода?

Можем и го доказваме все по-често.

Единственото, което не ни достига като граждани (но и това се променя с времето) е малко повече вяра. В самите себе си.

Advertisements

Read Full Post »

Роднините ми дълги години бяха сини гласоподаватели. Всъщност и аз на първите си избори (още преди появата на Зелените) дадох първия си глас за господин Иван Костов. Не споделям консервативни политически възгледи или нещо подобно – нали знаете приказката за най-малкото зло, за неразбрания политик и т.н. Ами, повярвах й.

Из: Фейсбуук на И. К.

Когато вчера Костов изрази бурна подкрепа на хидравличния удар и на проучванията и добива на шистов газ в България, макар че отдавна не съм му избирателка и не съм му от симпатизантите, ми стана доста болно. Защото казусът с шистовия газ не е някаква геополитическа битка между САЩ и Русия, в която ние, българите, трябва да вземем страна. Казусът с шистовия газ не е част от Студената война. И не само защото руската РОСГЕОКОМ е с отделено за добив на шистов газ районче в Добруджа рамо до рамо с Шеврон.
А защото тук става дума за нашата собствена, не американска или руска, а българска питейна вода. За нашата собствена, не американска или руска, а българска земеделска земя, която от години носи приходи на скъпите господа икономисти със земеделската си продукция. А на нас, обикновените хора, носи хляб.
Когато се говори за национална независимост и национална сигурност – за национални ресурси, които да правят България по-малко зависима от други държави – трябва да се отговори на един прост въпрос.
Кой от следните ресурси е от по-първа необходимост на българския (и на всеки) народ: ГАЗЪТ или ВОДАТА?
Кое от тези две неща съставлява над 80% от човешкото тяло – ГАЗЪТ или ВОДАТА?
Без кое от тези две неща никой не може да живее – без ГАЗ или без ВОДА?
Кой от тези два ресурса е задължителен за земеделието – за отглеждането житото и другите култури, които от години ни хранят? Газът или чистата, незаразена с отровни за човека химикали вода?
Вчера Иван Костов заяви, че хидравличен удар се ползва от много години в България.
Независимо дали грешката му е допусната умишлено или от незнание, е безумие да се изцепи така зверски от т.нар. народна трибуна.
Днес, след забраната на Народното събрание, срещу която гласува само той с още петима свои съпартийци, Костов тепърва се сети да поиска експертиза от Минно-геоложкия университет за проучването и добива на шистов газ на територията на страната ни.
Очевидно, въпреки уверените си думи вчера, досега не се е поинтересувал от мненията на инженери и хидрогеолози, а те вече са ги изказвали. Налично е и Становище на Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания при БАН относно риска при проучване и добив на шистов газ, което заключва, че рискът за околната среда НЕ може да бъде оценен като пренебрежим или допустим.
Дори няма да коментирам, че американска компания да добива газ не е гаранция, че тя ще реши да подбие кой знае колко цената на руснаците – ако икономистът Иван Костов не знае, освен геополитика съществува и такова нещо като пазарно ценообразуване. А парите нямат националност.
Подобна политика на безотговорност не може да доведе до нищо добро. Продаването на ресурс, с който България разполага, на частна компания, която, добивайки го по доказано опасна технология (и ако филми като Газленд за вас са пропаганда, прочетете становището на американската EPA за хидравличния удар, съдебните решения на Еквадор и Бразилия спрямо Шеврон, германските изследвания за вече наличните замърсявания и болни хора там) ще унищожи други български ресурси (вода за пиене и напояване, плодородна земеделска земя) няма как да доведе до по-голяма национална независимост. От всичко това ние и особено сънародниците ни от от Североизточна България ще страдаме много повече, отколкото руснаците, дори и няколко години да не пазаруваме газ от тях.
Ако Иван Костов го беше грижа за националната независимост, щеше да настоява за изчакване, докто науката се развие достатъчно, че да изнамери по-безопасна технология за добива на шистов газ. Защото тези находища (ако наистина има такива) няма да изчезнат от самосебе си. Щеше да настоява за защита на земеделските земи и на единствения водоизточник, с който Добружда разполага – подземното езеро, пряко застрашено от проектите на Шеврон, РОСГЕОКОМ и компания. И нямаше да се цепи, преди най-малкото да проучи за какво става въпрос – от независими от Шеврон източници.
Това, обаче, не се случи.
А какво ни остава на нас?
Да продължим натиска. Вчера се прие забрана за проучването и добив на шистов газ по технологията на хидравличен удар, но тази забрана няма статут на закон и лесно може да бъде отменена. За да се прокара закон, първо трябва да бъдат допълнени законите за околната среда и за подземните богатства. А за това трябва политическа воля.
Така че, нека не се отпускаме и не спираме да следим внимателно случващото се в държавните институции. Окончателното разрешение на проблема тепърва предстои!

Read Full Post »

Написах този текст като своя курсова работа по дисциплината Журналистически източници в Интернет. Именно затова съм се опитала да пиша възможно най-неутрално за проблема, използвайки и линквайки различни източници. Мисля, че темата е интересна и важна.
Приятно четене! 🙂

Всяка държава се стреми към енергийна независимост. За България в особена степен това означава енергийна независимост от Русия – желание, което нараства с годините, но е трудно за изпълнение, защото държавата ни е бедна на енергийни източници.
Именно затова всяка информация за алтернатива още с появата си предизвиква интерес и привлича бързо вниманието на обществото.

Шистовият газ – нова възможност, нов риск?

В световен мащаб шистовият газ е поредното търсене на алтернатива на сегашните енергийни източници. Сам по себе си, той не се различава от природния газ – разликата е, че се намира по-дълбоко и е по-труден за извличане. Шистовият газ не е концентриран в общ резервоар, а е разпръснат в скалите. За да бъде извлечен, скалите трябва да бъдат размекнати с взривове, а газът – изтласкан нагоре чрез вода, пясък и определени химикали, инжектирани под високо налягане.

Като всяко нововъведение, добивът на шистов газ предизвиква и положителни, и отрицателни реакции както по света, така и у нас.
В Полша са дадени повече от 90 разрешения за проучвания и това е възприето добре от населението, като вариант за по-зелено производство на енергия от досегашното й извличане от въглищата, разказва заместник-държавният секретар в Министерство на околната среда Йоанна Пандера. Тя отрича технологията за добив на шистов газ да е по-опасна от АЕЦ или ВЕЦ и смята, че замърсяването на водата не е проблем, защото тя ще бъде пречиствана след добива.
В САЩ шистов газ се добива от години и е допринесъл много за енергийната независимост на страната. Превърнал я е от основен вносител на газ в потенциален износител. Въпреки този успех, налице е силно недоволство сред населението в районите на добив. Режисьорът Джош Фокс, живеещ в местност с неразработени залежи на шистов газ, прави свое лично проучване под формата на документален филм – „Газленд“. Той показва ужасяващи последици за околната среда – отравяне на обработваеми земи и питейна вода, системно натравяне на жителите до разболяването им от рак и други ужасни болести. Този филм се използва като основен аргумент от противниците на добива на шистов газ по света и може да бъде гледан и с български субтитри в Youtube.
В България добивът на шистов газ има и своите привърженици. Алекс Алексиев от Центъра за изследване на Балканите и Черноморския регион може би визира именно този филм, когато заявява в радио „Хоризонт“, че българите се страхуват от шистовия газ, защото им се подава пропаганда, напомняща на комунистическата. Той е сигурен, че няма нито един доказан случай, в който сондиране за шистов газ да е повлияло на водата и това са приказки на хора, защитаващи интересите на руския монополист.
Но доказани случаи има, включително и в САЩ. През декември 2011 г. излезе информация от официален държавен доклад, в който се признава, че хидравличното разбиване замърсява подводните води. Държавната агенция по опазване на околната среда (EPA) открива десет съставки, използвани при фракинг, във водните запаси на Павилиън, Уайоминг. Това показва директно смесване на течностите от хидравличното разбиване с подземната вода в района на Павилиън и здравните власти са посъветвали жителите да не използват от досега годната за пиене вода. Фракингът се е извършил под водоносния хоризонт и близо до кладенците с питейна вода. Това далеч не е единичен случай, но именно той изнесе още по-твърдо дебата в САЩ на ниво държавните институции.
Освен замърсяване на водата, тази технология носи и риск от земетресения. Властите в Охайо стартираха новата година със забрана на добива на шистов газ в щата именно заради нетипична за района земетръсна активност – същият проблем е факт и в Ланкашир, Великобритания, с признание от страна на причинителите.

Заслужава ли доверие „Шеврон“?

Освен на съмненията около самата технология, трябва да се обърне внимание и на компанията, с която българското правителство преговаря най-активно за проучвания и добив на шистов газ у нас – „Шеврон“. В момента Бразилия я съди за 10,6 милиарда долара обезщетение за разлив на 16 500 литра петрол. Наложена е тримесечна забрана на всички сондажи на “Шеврон” и подизпълнителя й “Трансоушън” в Бразилия, като прокуратурата настоява те да бъдат прекратени за постоянно. Еквадорският съд пък вече наложи на „Шеврон“ глоба от 18 милиарда долара за разлив на милиарди галони токсични отпадъци в тропическите гори на Амазония до град Лаго Агрио, в богатата на петролни залежи провинция Сукумбиос. Първоначално глобата е двойно по-малка, но тъй като компанията отказва да се извини публично, окончателното решение на съда от 5-и януари 2012 г. е за двойната сума. Филмът „Суровата истина за Шеврон“ разказва за т.нар. „Амазонски Чернобил“ и историята на 30 хиляди жители на амазонската джунгла в Еквадор, които обвиняват Шеврон за престъпления срещу тяхната земя, свобода и живот.
Филми срещу технологията на добиване на шистов газ има и в Стария континент – заснетият от немската телевизия „3 SAT“ „Треска за газ“ запознава зрителите с технологията на проучване и добив и набляга на огромния риск за населението и за природата. Екипът открива редица проблеми, пропуски и закононарушения на американската компания „Ексон Мобайл“, започнала проучвания в района Нидерзаксен – земята на вятърните електроцентрали и житницата на Германия. Журналистическо разследване на телевизия ARD пък ни запознава с аварии на сонди в Долна Саксония, при които в почвата и водите са изпуснати бензол, живак, толуол – в един от случаите във водата са установени количества на бензол 6 пъти над нормата.

Шистовият газ в България

Противоречивата информация за шистовия газ причини силно недоволство срещу решението за проучванията и добива му в България. На 15.06.2011 г. Министерският съвет даде на „Шеврон“ 5-годишно разрешение да извършват проучване и добив на нефт и природен газ в Нови Пазар. Това доведе до началото на екопротести, които започнаха вяло с пресичане на кръстовища от няколко десетки протестиращи, но с времето недоволството се засили.
Американският посланик в България Джеймс Уолрик изрази мнение, че протестите са подранили, защото все още се говори само за проучване. Той призна, че и в САЩ има притеснения от разработването на находища на шистов газ и опазването на природата и че тече проучване по темата. Но според него е важно за българите да разберат дали изобщо има залежи на шистов газ у нас, като въздействието върху околната среда при проучващите сондажи е незначително. Едва при наличие на шистов газ може да се реши дали България изобщо ще го разработва и чак тогава трябва да се разгледат всички въпроси, свързани с околната среда.
Но природозащитниците са категорични отсега, защото всъщност и за проучване, и за добив на шистов газ се използва една и съща технология – хидравличен удар – и рисковете за замърсяване на водата и земята са еднакво високи.

Диалогът

Диалогът между протестиращи и управляващи през цялото време е крехък. На 18 септември 2011 г. протест в Добрич ядоса премиера Бойко Борисов, който им каза, че нищо няма да се случи, ако не го дразнят, но ако продължат, ще подпише договора на инат (видео).
Междупартиен диалог за шистовия газ също е налице. На 24 ноември БСП внесе законопроект за забраната на проучването и добива на шистов газ в отговор на призива на премиера Бойко Борисов, който по време на парламентарния контрол една седмица по-рано призовава депутатите, които са против, да внесат искане за забрана и да носят отговорността за това решение. Може би именно партийната принадлежност наля вода в мелницата на онези, които твърдят, че съпротивата е проруска пропаганда.
Доколко е задвижен законопроектът не е ясно, но уверенията на заместник-министъра на икономиката и енергетиката Делян Добрев, че „Шеврон“ няма да сондира за шистов газ преди 2015 г. не успокояват еколозите от Института за зелена политика, които атакуват решението на правителството за сътрудничество с „Шеврон“ и във Върховния административен съд.
На 21-ви декември министърът на околната среда и водите Нона Караджова съобщи, че за проучването и търсенето на шистов газ ще се изисква вече и оценка за въздействието върху околната среда и съгласуване с общо четири закона.
Различните форми на протест продължиха и в дните между Коледа и Нова година. На 27-ми декември общинските съветници от Синята коалиция в Разград подариха на колегите си за Коледа по бутилка все още чиста вода, а на 28-ми шофьори в Добрич проведоха демонстрация с надуване на клаксони.
В първия ден на 2012 година най-популярната фейсбуук група срещу проучванията и добива на шистов газ в България „Ние сме против Българският Чернобил – добива на шистов газ“ наброи 35 617 членове, които до 15-ти януари нарастнаха на 51 974 души. Те постоянно обменят линкове по темата, пишат гневни коментари и обсъждат нови протести. Движението си има и сайт на име „Чиста България“, който се подновява постоянно.
Особено интересен е сайтът „Шистов газ в България – дай глас на околната среда!“, представляващ виртуална разходка из находище на шистов газ, през която потребителят копае, сондира, взривява, рафинира газ и чете бележките за всички рискове от тази дейност.
От няколко седмици в цяла България се събира подписка срещу проучването и добива на шистов газ в България. Сайтът „Чиста България“ предоставя подробна информация къде и кога може да се подпише всеки желаещ.
На 13 януари министърът на околната среда и водите Нона Караджова заяви, че не се интересува какво мислят протестиращите, защото нямат никакви сериозни аргументи и са между пет и петнайсет души.
На следващия ден се проведе общонационален протест срещу добива на шистов газ, който обхвана 12 града, сред които София, Пловдив, Варна, Добрич, Шумен, Бургас, Русе, Благоевград. Протестираха и български емигранти в чужбина – в Лондон, Париж и Копенхаген.
Именно на 14 януари излезе информация за рязка промяна в позицията на управляващите – заместник-председателят на парламентарната им група Валентин Николов заяви, че в понеделник (16-ти януари) ГЕРБ ще одобри налагане на временна забрана на проучванията за шистов газ.

На кръстопът

Нормално е енергийната независимост да е приоритет на всяка държава и още по-нормално е държави, бедни на конвенционални източници на енергия, да се обръщат първи към новите технологии. Въпросът пред България, е дали ще постави на първо място енергийната си сигурност или сигурността на околната си среда – на питейната вода и почвата на гъсто населените и определени за проучвания райони на Добруджа.
Дали ще бързаме да сключим договор сега, когато е проявен интерес към държавата ни или ще изчакаме изясняване на световно равнище на точните ефекти от противоречивата технология върху околната среда. Общественият натиск нараства, политиците ни дават противоречиви сигнали и какво решение ще вземат накрая тепърва предстои да се види…

Read Full Post »