Feeds:
Публикации
Коментари

Archive for март, 2008

Днес прочетох в един блог следното твърдение, което авторката му е прочела в „една книга, психология”. Хората, които подраняват за срещи имат мания за контрол над всичко и са властни, освен това се страхуват твърде много и имат импулсивни мании и фобии.  Това, предполагам, е в защита, че въпросната авторка не може да не закъснее поне с 10 минути (в по-добрите случаи). Не знам за вас, но за мен подобно твърдение е меко казано, абсурдно.
Имам навика да отивам 2-3 минути преди или след часа на срещата. Тоест, водя се и в двете категории, но по-скоро към подраняващите. Нямам самочувствието на властен човек и не виждам в себе си фобии (освен към матемитика, но това е друга тема). Защо винаги бързам да съм навреме.
1. От малка съм възпитавана, че закъсняване за среща е неуважение към човека. Случва се на всеки, защото градът ни е лудница, но е хубаво, когато човек може, да го избягва. Това – като основна причина.
2. Един мой приятел винаги ми намира поне 3 минути закъснение, дори като срещата е на една пряка и си мисля, че съм излязла навреме. 😆
3. Именно, защото живея в централен район, винаги си го отнасям, когато закъснея и мъничко „Ето, ние колко време пътуваме и сме тук преди тебе”. 😛
4. Когато човек отделя от времето си (особено, когато обясни колко му липсва това време като цяло), аз лично не бих се чувствала удобно да му отнема 40 минути допълнително в чакане на някой ъгъл.
5. Не обичам да чакам, следователно предполагам, че и другите не обичат. Предполагам, според тази „психология”, това е фобия. Според мен пък, „фобия” е твърде силна дума и такива писачи на псевдонаучна литература много я обичат, за да подсилват твърденията си. Най-забавното е, че преди време бях попаднала на твърдение, че закъсняващите са властни натури, които подчертават важността си, а подраняващите – с робска психика. Тоест – обратното.

Няма нищо лошо в закъсненията (когато са под 20 минути, разбира се), но аз лично не намирам за реден подобен начин за оправдание. Какво е вашето мнение – фобия и властолюбие ли е да подраниш две минути за среща и да очакваш другият човек да дойде навреме?

Read Full Post »

Днес бях на протеста за Рила, направен с цел да се привлече вниманието на председателя на Европейската комисия Жозе Мануел Барозо върху проблема. Дори се чу, че той се е съгласил да се срещне с представители на сдружението „Граждани за Рила”. Очакваше се да дойде лично на протеста.
Когато отидох, много бързо ми намериха работа да помогна за държането на огромен трансперант. Беше забавно. 😛 Имаше кордон от полицаи, който някъде към пет часа почна да оредява. Имаше множество плакати, тъпани и други инструменти, добро настроение и още събиране на подписи. За съжаление, Барозо така и не се появи. Според това, което успях да чуя, са да му разместили програмата така, че да не дойде. Но пък представителите на „Граждани за Рила” са го намерили на срещата му с Бойко Борисов и все пак са успели да му връчат подписите в електронен формат – 145 000! В хартиен били 60 000, май тепърва ще ги изпращат. Цифрите са внушителни. 🙂 Словото на човека, който ни обясни всичко това (за съжаление не разбрах име) завърши със заканата, че европейските комисии за разлика от българските действат. Така че – има надежда за Рила. 🙂  После пяхме „Хубава си, моя горо” и „Мила родино” и поизмръзнала си тръгнах.
Не беше типичната напрегната атмосфера на протестите, не бяхме толкова оградени, колкото друг път. Освен това не бяхме само младежи, имаше и доста по-възрастни хора, една от тях заразяваше с ентусиазъм за пеене. Беше по-разнородна група, макар и да можеше да сме повече. Имаше и журналисти, видях камери на bTV, TV7, пред мен от Нова телевизия интервюираха подробно една жена, но, уви, по никоя от централните емисии нямаше и минута. Но каквото трябваше да се направи, е направено. Излизахме, пресичахме, викахме, пяхме, разписвахме се, сега е време да видим какво ще последва. (:
Нямам фотоапарат, затова няма снимки, но ако видя материали в други блогове (било то с или без снимки), ще пускам линкове. Нали си падам малко повече читател, отколкото пишещ. 😆

Read Full Post »

Джос Уедън

Този пост е посветен на Марто. Поздрави^^

Джос Хил Уедън е роден на 13 юни 1964 г. в Ню Йорк. Родителите му го кръщават Джоузеф. Баща му Том Уедън е филмов сценарист и ТВ продуцент в Холивуд, където живеел с полу-братята на Джос Зак и Джед. Зак е завършил Wesleyan College с диплома за филмови изкуства, а Джед – за музикант. Джос живеел в Манхатън с майка си Лий Стеърнс и братята си Самюел (музикант) и Матю (писател). (още…)

Read Full Post »

Преди два дни ни оранизираха лекции по история на книгата в Народната библиотека. За първи път този предмет ми стана толкова интересен. Затова и реших да пиша тук, пък било то и с риск да ви поотегча.
Първата лекция беше за ръкописните книги. Лекторката беше строга на вид библиотекарка, която ни донесе няколко фототипни издания, както и оригинално евангелие (ако не се лъжа) в разкошен сребърен обков, което беше страхотно изписано и тежеше адски много. Показа ни копия на Енинския апостол и на Добрейшовското евангелие от ХІІІ век, за което помня, че бяхме учили, че е първото, съдържащо автопортрет на изписалия го човек (в случая – поп Добрейшо). (още…)

Read Full Post »

Изключително много се дразня на техническите си умения и на тоталното си неразбиране на html. Едва успявам да докарам еднакъв шрифт на постовете, копирайки някакви кодове от стари постове, дето не ги знам тия дето ми трябват ли са и т.н. Но не мога и не мога да накарам новите постове да са без разстояние между пасажите по-голямо от това между редовете. Специално зарадит ова си пишех постовете първо на Word, но като ги прехвърля и постна тук, всичко отива по дяволите. Моля, ако има някой добър човек, който има мъничко търпение, да ми обясни как става… *изчервено*

Read Full Post »

Вчера бях на протеста в защита на Рила. Прекрасно е да си сред хора, на които им пука за природата. Обикновено познатите ми са напълно безразлични към унищожаването й, а в най-добрия случай, когато са против, са прекалено убедени, че всякаква форма на съпротива е напълно безсмислена и че си губя времето. Ами, нека си го погубя малко. Дори и да е напълно безсмислено, нека поне видят, че не всички са „за” фарса, който се вихри. Понякога си мисля, че по-голямата част от хората имат доста странно разбиране за природата – тя е предмет, тя е ресурс, тя е нещо, от което могат да се изкарат повечко парички, тя е ценна толкова, колкото ще платят за нея. Тя е нужна сега за момента, колкото да се напълнят джобовете. Това виждане винаги ужасно ме е дразнило

Вчера имаше един изключително интересен (за мен) момент. Протестиращите – на тротоара. Полицаите – на шосето, срещу тях, в кордон. Протестиращите – скандиращи: „Спазвайте закона! Спазвайте закона! Спазвайте закона!”. На тези, които са призвани не само да спазват, но и да налагат закона. Само този малък пример е достатчен, за да покаже сам по себе си колко законно е всичко в България. Тъжно. 😦

Read Full Post »

Сигурно се чудите къде съм и защо не пиша. Предимно на занятия. Асистентът по история на книгата ме дразни много, Теория на л-рата съкс на макс, български и стилистика съкс на макс, някой каза, че трябва да се посещават лекциите, за да минем изпита, издържах две седмици и на лекции, и на упражнения и чувствам как няма да стъпя на нито едното от двете повече. Какво още… а, да, литературната комуникация първата лекция дето й бях, беше велика. Втората – кошмар. Днес най-сетне ще имаме Теория и практика на редактирането, да го видим какво представлява. Дано е по-гот от другите нови предмети. А, да, и чак сега разбрах, че изпитът по Увод в книгоиздаването е на една скучна книга, която едва започнах да чета преди време и се отказах.
Хъх, скофтила съм се. Ей затова не пиша.

Read Full Post »

Older Posts »