Feeds:
Публикации
Коментари

Archive for октомври, 2008

Честит празник на всички с тази песничка^^

Днес всички знаем празника на Вси Светии или още Халоуийн (от All Hallows Eve) като онзи ден, в който хората се маскират на всякакви страшни създания – вещици, демони, вампири, върколаци, призраци, зомбита, а и на не толкова страшни – булки, магьосници с жезли, ангелчета, арабски шейхове, животинки или въобще нещо, което не са. Една вечер за забава. У нас все още не е особено разпространена практиката „Trick or treat“ или казано иначе, маскирани деца да обикалят квартала и да събират бонбони (не, че вече не се случва), затова пък хора на видима възраст 10-30 г. обикалят вечерта улиците, черпят с бонбони и се снимат, обикалят заведенията, „плашат“ цивилните и пада голям смях. Тази година баш в такова събитие ще се включа^^
Но откъде идва празникът на Вси Светии? Противно на това, което много хора мислят, той не е американски. Първосъздателите му са келтите. Това е тяхната Нова Година, носеща името Самхейн. Те вярвали, че (още…)

Advertisements

Read Full Post »

„Не вярвах, че ще доживея… ангел да ми пее“ – каза вчера човекът до мен минути преди началото на концерта на Таря Турунен в зала Фестивална. И не сгреши…

Боби Стефанов

Снимка: Бофи Стефанов

Отиваме два часа по-рано пред залата и вече има огромна тълпа. Когато ни пускат към 19:30, се озоваваме в едно гигантско хале. Казвам – това никога няма да се напълни. Успяваме да се наредим близо до сцената (е, имаше един триметров човек пред нас, но някакси се поразместихме настрани по-късно) и… зачакваме. Преградено е с два гигантски бели чаршафа (поне плат, ужасно приличащ на такива). Публиката е разнообразна – има 15-16 годишни тийнейджъри, диви метъли, дори възрастни хора над 40. Залата се пълни с пушек. Става 20:00. Скандираме „Таря”. 20:15. 20:25. Ама хайде, нали уж финландците били точни?
В един момент светлините загасват и пердетата биват осветени от светлина откъм сцената. И се очертава стройна женска фигура в готическа рокля с характерните разширяващи се ръкави. Таря запява „Boy and the Ghost“. Публиката изпада в екстаз. Пердетата падат. Виждаме Таря Турунен! На съвсем малко разстояние от нас. Божественият й глас изпълва сцената. Светлите й почти прозрачни очи озаряват бялото й лице, пълни са с енергия, подканящи, присветващи. Тя е ангел и демон. Готическа принцеса? Не. Готическа кралица. Лед и огън. Страст.
Музиката ни разтърсва. Пушекът, изпълнил залата, изигрява ролята си – многоцветните прожектори създават прорязващи лъчи. Таря изчезва. Барабанистът започва невероятно шоу. Бие барабаните, жонглирайки с палките едновременно с това. Метълите до нас още имат глас да викат?! Ние вече нямаме. Или поне така си мислим до изпълнението на “Sing For Me” и знаменитата “I Walk Alone”. Таря непрекъснато е различна. Червено палто. Черна рокля. Златна рокля. Лилава рокля. Бяла мантия с качулка. Между песните ни говори. Няколко изречения и на български. Тълпата полудява. Пеейки “Ciaran’s Well” прави някакви невъзможни неща с гласа си, които ни оставят без дъх.
Време е за балада. Притъмнява. Декорът зад музикантите се изпълва с просветващи звезди. Таря пее, ние с нея. На следваща песен пее, свирейки на пиано. На друга разтърсва коси и скача по сцената. Или ни призовава да се присъединим към нея. Ние друго и не чакаме. После застава пред нас и ни казва, че за нея е било голяма мечта да пее тук. Пред тази толкова шумна и страстна публика. Че е време да ни изпее песен за сбогуване, но това сбогуване ще е кратко, защото тя ще дойде в София отново – съвсем скоро…
След баладичното сбогуване Таря и музикантите й се прегръщат в редичка и ни се покланят няколко пъти. Мятат към нас палките на барабаниста. Момчето до мен улавя едната, уви счупена напряко – другата й половинка така и не намерихме, но нека още някой се радва. От публиката успяват да подаде към сцената българското знаме. Тя го поема с благодарност, притиска го към сърцето си и го намята през раменете си. Всички крещим “We love you!” и “We want more!!!”. Бисът не закъснява и е една много, много любима песен, невключена в предвидените за концерта – “Over The Hills And Far Away”! Отново пеем с нея.
Тръгвайки си осъзнаваме, че е 22:30. Че кога са минали два часа?! Толкова дълго е пяла, толкова неусетно^^ Толкова красиво, божествено и демонично едновременно. Магията не си отива с излизането от зала Фестивална, разговорите ни са накъсани, пълни с възклицания. Лек сблъсък с реалността – невероятната мръсотия отпред – пликчета, празни бутилки от минерална вода и бира и какво ли още не. Но не може без нещо такова, нали…
Поздрав за феновете. (:

Боби Стефанов

Снимка: Боби Стефанов

Още за концерта при:
Майк Райм, Joruel, Svuio, Григор, Неандарталеца, avtora.com, Mono.bg

Допълнение от 2009: Ако искате билет за тазгодишния концерта на Таря: >клик<

Read Full Post »

Знаете ли, цялата история с инициативата „Свобода, а не страх”, всичките ми разговори с приятели и познати за нея, цялото четене на форуми, блогове и т.н. – всичко това ме постави пред един доста сериозен въпрос. Въпрос по-скоро от философско естество. А именно за една пропаст, огромна пропаст между хората, на която не просто се натъкнах. Пропаст в мисленето. Хората по принцип си мислят различно за различните неща и това е нормално и правилно – ако бяхме еднакви, светът щеше да е доста скучно място за живеене. Но относно проблема със свободата в интернет, се получи едно твърде крайно разцепление на не просто противоположни мнения, а противоположни начини на мислене, напълно взаимоотричащи се. Имам около себе си предостатъчно хора и от двата вида. За едните това да ти навлязат в личното пространство до такава степен, до каквато е на път да стане (че и до по-малка) е недопустимо, престъпно, отвратително. За другите е нещо нормално, което няма как да ги развълнува, защото „нищо не крият“ и „не са застрашени“. Най-интересното е, че нито едната страна не може да разбере мисленето на другата. Колкото и опити да прави. Яма. Пропаст! (още…)

Read Full Post »

Поздрав

Поздравявам всички с тази песен. 🙂 После нека говорят, че само песни на английски език стават за нещо. Измишльотини. Ако искате ме наречете старомодна и несхватлива, но най-истински достигат до мен текстовете на родния ми език, колкото и „немодерен“ да е в поп музиката. А този текст е наистина красив. 🙂

Read Full Post »

Както вече писах, днес е протестът, организиран от организацията за цифрови права „Електронна граница” с Богомил Шопов начело срещу обсебването на интернет. Официално своята подкрепа обявиха още предварително две партии – Зелените и ЕНП (тез ги чувам за първи път). Когато отидохме там, очакваме тъкмо това – блогъри, еколози, някакви от това ЕНП и приятелите на Бого. И евентуално още хора интернет потребители, все пак то почти не остана сайт без банерче. Заварих пет човека от Зелените (после дойдоха още няколко), двайсетина анархиста и трийсетина от останалите. Казах си – е, как може такова нещо, месеци наред се говори за това, накрая пак сме малко. Бях чула, че от Зелените са потвърдили поне 60 човека, но ето – няма ги, малко сме.
Силвина
Фото: Силвина

Няма и оркестър, няма и погребално шествие, само факли, но пък бяха много красиви, което компенсираше. 😛 Имаше камери, журналисти – това даваше някаква плътност на тълпата.
И тогава чухме маршируване и дивашко скандиране. От „Александър Невски” дойдоха петдесет мутри с двайсет български знамена със знака на рода Дуло (две хубави неща, но изкривени от Боян Расате до националистически символ). И, о, самият Расате. Веднага започнахме да ги увещаваме да си махнат знамената, но без ефект. Били гражданско движение, а не партия, можели на граждански протест, освен това ние пък сме били хомосексуалисти и цигани. Единственият нетехен мегафон беше с паднали батерии след протеста във вторник, та не можехме да надвикаме техните няколко мощни мегафона. Но и то простак не се надвиква. Вееха се знамена, викаше се „Не на подслушването в Интернет” (знаете колко против това подслушване съм, но даже на мен ми се доповръща от привиза, изречен от тях по този начин и със сбъркано произношение на думата „Интернет“).
Та, както и да е, тръгнахме. И се усещам аз как изоставам от мойте хора, гледам от едната си страна знаменосец на БНС, от другата – Расате. Позабързах се и ме досмеша. Както сигурно знаете, Расате за мен е изчистен пример и образец за всичко, което един българин не бива да бъде. Та ето ми среща на живо с моя „кумир“.

Силвина

Фото: Силвина

Стигнахме до сградата на Европейската комисия. Донесоха батерии за мегафона, Крис отново се опита да кара националистите да махнат знамената, този път дори не си направиха труда да ни обиждат. И щом Бого си каза думите, те успяха да обсебят всичко. Тръгнах си.
В общи линии, опитаха се да окепазят хубавата идея. В Берлин се събрали 75 000 души днес, при нас 60-70 души и 50 националиста. Вероятно Крис е права и това е нечия поръчка. Най-лошото е, че с тези си действия биха могли да настроят настроят общественото мнение ЗА подслушването (което вероятно е и целта). Хората да си кажат – щом има такива индивиди, нека има подслушване. Само че без малкия нюанс, че такива индивиди са един доста малък процент от интернет и телефонните потребители. И че целият български народ не заслужава това заради няколко такива.
Никакви националисти, нацисти и други подобни нямат право на участие в подобен протест. Защо? Защото това е протест в защита на човешките права. Никой, който погазва човешките права (на малцинствата например), няма право да си вее знамето (в буквалния смисъл както се видя), че ги защитава. Това е лицемерно и нагло.

Още за протеста при:
Асоциация на свободното слово „Анна Политковская“
Богомил
Делян Делчев
Йовко
Ему
Eнея
Комитата
Нели Огнянова
онлайн в-к „Писна ни“
Пламен Даракчиев
Радо
Северин
Силвина; галерия със снимки
Ясен
ghibli
gotha
Kaladan
oggin
silvercoin + много добро обяснение на проблема
(Ако и вие сте писали по темата и имате желание, пускайте линкове, ще допълвам)

Read Full Post »

Намерих файлче остатък от едно старо предизвикателство (май има вече две години) за РП-герой, включващ възможно най-много фентъзита. Въпросът ми хареса и ето какво написах тогава:

Тя се казва Селина ал-Дракула Ундомиел
Родена е в Две реки.
Дъщеря е на страховития вампир Дракула и елфата Арвен (чието прозвище Вечерница/Ундомиел е присвоила, ест).
На две годинки е започнала обучението си в Храма на Джедаите.
На единайсет е приета в „Хогуортс”, „Слидерин”.
На седемнайсет е завършила и е постъпила в Бялата кула при Айез Седай.
На двайсет и две е получила ранг Айез Седай и е избрала Зелената Аджа.
На път към Корусант е попаднала в Академията на Професор Ксавие и е станала член на Х-мен, специалист по земетресенията.
Когато е продължила пътуването си, е катастрофирала в Света на Диска. Чиракувала е известно време при Смърт, после при Ридкъли в Невидимия университет и накрая е успяла да се завърне на Корусант.
За да стане рицар джедай.

Хей, с такова CV малко хора могат да се похвалят, а! 😆
Ако сте разбрали всеки ред, значи сте маниаци поне колкото мен или сте дори още по-зле. 😛
А какви са вашите герои? ((:

Ъпдейт: Очарователната Макавити Уинчестър на Macavity ^^

Read Full Post »