Feeds:
Публикации
Коментари

Archive for декември, 2009

Весела Коледа на всички!
Честит да ни е най-светлият празник за годината! Пожелавам ви щастие! 🙂 Нека всички се опитаме да бъдем по-добри, по-грижовни и по-обичащи – не само днес, ами и занапред. Нали това е смисълът на празника. 🙂

п.п. Ако ви се гледат коледни филми, пък се чудите кои, кликвайте върху долните картинки, докато си намерите филм за вас и за семейството. 🙂




Read Full Post »

За мое огромно учудване подписките, организирани срещу орязването на бройката и сумата на стипендиите в СУ и финансовата неяснота като цяло, предизвикаха отзвук. Медийното внимание не се изчерпа с обекта в сутрешния блок на 8-ми декември, ами БНТ, bTV, телевизия Европа и други медии продължиха да следят случващото се.
В обекта от новините по bTV на 11-ти декември заместник-ректора по учебната част доцент Шишиньова заяви, че Университетът не е получил пълната субсидия и средства няма. Освен това на финала демонстрира доста интересно отношение към недоволните. 😛

Вчера обаче от МОН заявиха, че няма намаления на средствата за Софийския университет и всичко е изплатено и че няма друг ВУЗ с подобен проблем. Сергей Игнатов назначи финансова проверка, за да види къде са потънали парите за стипендии.

Сложна ситуация. Ректорът обвинява Министерството на образованието, че е замразило парите, министърът казва, че всичко е изплатено и проблемът трябва да се търси в ректорското ръководство.
Крайно объркани, но не и обезсърчени, днес трийсет човека се събрахме, за да идем в приемното време на професор Илчев, който по предварителна информация днес трябваше вече да си е в България и да го попитаме какво става. Оказа се, че си пристига чак довечера, затова ни прие изпълняващия длъжността проф. дмн Недю Попиванов. Той заяви, че парите наистина са преведени, но са замразени и за всеки харч е необходимо писмо, подписано от ректора, което да се приеме и чак тогава евентуално да се отпуснат пари от сметката. Обясни, че Игнатов лъже и че тазгодишните пари по перото за стипендиите не са съкратени – те са съкратени, както абсолютно всички пера, с 10%. Главният финансист на Университета Елена Петрова каза, че за декември досега единствените плащания, които са били извършени от СУ, са били именно нашите стипендии и не е ясно ще има ли възможнсот да се изплатят заплатите на преподавателите в пълния им размер до края на годината.
От студентите излезе предложение за единна позиция общи действия на цялата Академична общност срещу орязването на парите за образование, което дори и без проблема със стипендиите, си е голям проблем. Той обаче не прояви склонност за протест под каквато и да било форма и обясни как трябва да разчитаме на ръководството за тиха дипломация с държавата, това единствено вършело някаква работа. Само че тази дипломация е толкова тиха, че никой от нас не я разбира и чува. О, да – нещото, което изглежда най-много възмущава професор Попиванов, са медиите. Той заяви, че не трябвало да въвличаме медиите в това, защото те само търсят скандал. За него гласността единствено вреди, всичко трябва да става тихо.
Последното ме застреля.
Каква е равносметката?
1. Взаимни обвинения и прехвърляне на топката между ректорско ръководство и Министерство на образованието, младежта и науката. Т.е. не знаем кой е (по-)виновен и кого да обвиняваме. Нищо чудно да се опитват просто да ни размотаят, докато ни писне и ни дойдат други неща до главите – коледни празници, после сесия и учене за изпити и т.н. – и не оставим нещата така, както са.
2. Поне според моето лично впечатление съставено до този момент, не можем да разчитаме за реална подкрепа, макар че не трябва да забравяме, че сме „най-качествените студенти в най-качествения университет, които заслужават най-много“. 🙂
3. Изпълняващият длъжността ректор професор Попиванов се опита да изкара миналогодишните стипендии от 120 лева едва ли не като еднократен подарък по случай 120-годишнината на Софийския университет – нещо, което никога не е било обявявано по този начин и нещо, което – да си го кажем честно – си измислиха сега, за да се отърват. Тонът беше в стила „да, разбирам, че с 30 лева в джоба е по-добре“, което беше възмутително. Защото въпросът поне за мен не е за трийсетте лева. А и много (повечето?) от протестиращите въобще не са стипендианти. Въпросът е принципен за отношението към студентите, за отношението на отличниците, които инвестират повече време (и работят и печелят по-малко) в учение.
4. И днес нямаше официален отговор на подписката, какъвто бяха обещали за 9-ти, но професор Попиванов пое твърд ангажимент за други ден по обед. Ще поживеем, ще видим.
5. Ако наистина финансите на Софийския университет са допрели до нашите стипендии, както е тръгнало, скоро съвсем няма да има стипендии. Бюджетът на Университета за 2010 г. е съкратен с 6 милиона лева, а тази година е замразен само 1 милион. С други думи: не става по-добре. Има реална опасност да станем втори НАТФИЗ: такси 112% нагоре, а после още стотина нагоре! Трябва да вземем мерки овреме, че после вече е късно.

Професор Попиванов многократно се изказа за реденето на приоритетите в държавата. Да, криза е, но образованието навсякъде в развитите страни е приоритет номер едно. Напълно прав е в разсъжденията си. Но аз се замислих по този повод за приоритетите в Университета. Поставянето на луксозни противоударни видеокамери с неизяснена цена (в различните изказвания на професор Илчев тя варира от 36 до 250 000 лева) за постоянно видеонаблюдение в повечето сгради на Алма Матер изглежда се оказаха по-приоритетни от стипендиите на студентите, а ако думите на професор Попиванов са истина – и от заплатите на преподавателите.

Не знам какво да допълня, освен че съм объркана и възмутена и ще продължавам да следя как се развиват събитията. И да давам някаква гласност, макар и мизерна, тук. Просто ей така, да ги има черно на бяло нещата някъде, пък ако някой ги прочете – прочете, ако ли не – майната му.

Но едно е сигурно – независимо кой е крив и кой прав за липсващите пари за стипендии, орязването на бюджета на университета за догодина е проблем на всички студенти.Защото тези пари ще могат да се компенсират от едно единствено място (освен от стипендиите) – от таксите на всеки един от нас.

Read Full Post »

Не знам колко от четящите тук се интересуват живо от случващото се в Софийския университет, но ако има такива, този материал ще ви е интересен. 🙂
Не знам дали сте в течение, но Софийския университет тази година оряза стипендиите за успех и като бройка, и като сума. От 3000 на 2200 бройки, от 120 на 90 лева на месец. Така и не се изясни откъде дойде това орязване – замразени от банката пари, замразени от държавата пари, спрени от Министерството на образованието пари, спрени от Министерството на финансите пари… Чуха се много версии.
Според правилника на Университета най-късния срок за обявяването на бройките и сумите на стипендиите бе крайния срок за подаване на молбите. Орязването бе обявено 10 дни по-късно.
Веднага имаше ответна реакция, направи се подписка срещу финансовата непрозрачност в СУ и орязването на стипендиите и подписка срещу леността на Студентски съвет, чиято единствена дейност тази година е да организира партита в дискотека „Авеню“ (текстовете на подписките). За три дни се събраха 1933 подписа, предадоха се на заместник-ректор Шишиньова, която се ангажира на 9-ти Ректорския съвет да даде отговор. Такъв отговор нямаше, а хората, които отидоха да го потърсят, не получиха нищо, освен сведението, че професор Илчев е в Китай. Какво следва оттук още не е ясно.
Ето участието на група студенти на 8-ми декември в сутрешния блок на БНТ 1. Отсрещната страна – досегашният дългогодишен председател на Студентски съвет Светослав Станков, който демонстрира абсолютно незнание какво става в СУ (цитира грешни цифри, не знае актуални събития, пъне се като петле и в знак на висша наглост обяснява дискотечните изпълнения на СС са всъщност заради смъртта на Стоян Балтов. о.О Материалът е 14 минути, разделих го на две части, защото Youtube не поема повече от 10 минути накуп.


Развоят тепърва предстои… 😦

Read Full Post »

Двата вълка

Стар индианец от племето чероки разказвал на своя внук за борбата, която се води във всеки от нас. Той казал на момчето, че два вълка се борят в душите ни:
„Единият е зъл – той е гневът, завистта, недоволството, отрицанието, алчността, надменността, самосъжалението, самообвинението, чувството за малоценност или пък за превъзходство, злобата, лъжата, фалшивата гордост и егоизмът.
Другият е добър – той е радостта, мирът, любовта, надеждата, спокойствието, скромността, добротата, благосклонността, взаимността, щедростта, искреността, състраданието и вярата.“
Внукът се замислил за момент и след това попитал дядо си:
„Кой вълк побеждава?“
„Този, когото нахраниш“ – отговорил старият чероки.

Притча, разказвана от чероките.

Из „Ти и земята сте едно. Мъдростта на североамериканските индианци“, превод и съставителство Владимир Кюмюрджиев

Read Full Post »

Понякога ще идвам във съня ти
като нечакан и неискан гостенин.
Не ме оставяй ти отвън на пътя –
вратите не залоствай.

Ще влезна тихо. Кротко ще приседна,
ще вперя поглед в мрака да те видя.
Когато се наситя да те гледам –
ще те целуна и ще си отида…

 

Исках да напиша един много специален пост на този ден. Но… колкото по-специално искам да е нещо, толкова по не се получава. Затова нека стиховете на този толкова истински поет говорят вместо обърканите изречения, които бих могла да наредя тук.

А вънка тъй широк е небосвода!…
Блести небето, въздухът блести!
И дишаш, дишаш толкова свободно!
И сам не вярваш, че това си ти.

Read Full Post »