Feeds:
Публикации
Коментари

Archive for септември, 2008

Ами… не ме бива много в писането. Затова и рядко тук има сериозни постове, а когато ги има май не са особено интересно написани, защото обикновено остават незабелязани. По-често коментирам в други блогове проблемите и по-рядко ги описвам тук. Но в крайна сметка не може все така, човек трябва да изявява позицията си, нали? Добре, че ги има Григор и Мишел и че има и други хора като тях, че иначе сигурно всички блогове щяха да приличат на моя – моренце, филмче, изпитче и толкоз.
Та, днес ще ви занимавам със… свободата. Ще започна със свободата в интернет. Повечето от вас сигурно знаят, че в началото на тази година се прие директива за мониторинг на интернет, даваща разрешение от месец март догодина на МВР и службите да събират информация от всеки потребител в Интернет – като това на кого е писал, какви контакти има, какви средства за мигновена комуникация има, кога ги е използвал, с кого и какво точно е правил с тях и т.н. Разбира се, това радикално действие предизвика ответна реакция и малко симпатично протестче, на което журналистите май бяха повече от нас, но понеже беше набързо организирано и в работно време, това си беше в реда на нещата. Организатор беше Богомил Шопов, който не се отказа и продължи.
Какво в крайна сметка може да прави МВР, можете да прочетете синтезирано тук. Нещо като интернет Биг Брадър (тук Ева би се вдъхновила, дам). Малко от EconBG по темата тук.
Само че нещата не спряха дотам. Европейският съюз продължи да ни готви интересни закони. А именно с цел увеличено наблюдение на гражданите – във и извън интернет. Някои примери – предложен е задължителен шпионски антисофтуер за всички ползватели на интернет. Тоест, край на нелегално свалените програмки, торентчета и т.н. и пълен преглед на съдържанието на компютъра на всеки. Защото пълният преглед на действията в интернет явно не е достатъчен.
В България ДАНС (или Държавна агенция за национална сигурност) вече официално се обявиха против анонимността в интернет. „ДАНС е готова да участва в обсъждане за премахването на анонимността на интернет-сайтовете на територията на България. Агенцията не е за установяването на цензура, а за това всеки да носи отговорност за посланията си в публичното пространство”
И сега ще ме попитате, добре, какво по дяволите, имат да крият потребителите, че не искат да се знае кои са?
Ами, нищо. Но живеем в България. В държавата, в която блогър бе привикан, защото говори за протести в защита на природата, интернет сайт бе затворен „поради наличието на класифицирана информация“. (информацията бе качена наново от Вени Гюрова) и, внимание, главният редактор на FrogNews Огнян Стефанов, писал в гореспоменития затворен сайт „Опасните новини“ и по-рано разпитван за него от ДАНС бе пребит с чукове (!!) почти до смърт.
Това може би веднага дава обяснение на въпроса ви защо трябва да има анонимност в интернет. Факт е, че за съжаление в държава с развита престъпност и сраснатост между нея и институциите, свободата на словото е застрашена. Хората мълчат, защото ги е страх от отмъщение. Затова и трябва да има анонимност. Да, тегленето на филми, програми, музика без пари или така нареченото пиратство бърка в доста джобове и си е вид кражба, колкото и толерантно да гледаме на нещата. Аз донякъде го оправдавам на моменти заради безумните цени и всичко останало, но все пак. Да, има педофили и извратеняци в интернет. Но има и мафия с престъпни тайни, които иска да пази. Мафия, която отмъщава.
 Цялото това събиране на данни и следене поставя всеки интернет потребител – било то тийнейджър, прекарващ си времето в това да се оплаква, че списание BRAVO (не) пуска плакати на Tokio Hotel, мацка, която едвам се е научила да си проверява имейла, програмист, който виси по цял ден на компютъра, защото това му е работата или просто човек, който обича да си рови и да чете – в позицията на потенциален престъпник. В позицията на терорист и педофил, който само чака да му обърнат гръб и да се заеме със зловещата си дейност. Неговите данни – къде е влизал, по колко пъти на ден, с кого си е писал в Скайп или по имейла и т.н. – са достояние на МВР и службите във всеки един момент, в който те пожелаят. Независимо, че не прави нищо нередно. Да, сред многото хора, поставени в тази позиция ще има и някой престъпник… евентуално. А останалите? Данните от най-късно 15-ти март ще са на разположение на ужасно много лица от гореспоменатите служби. Като, разбира се, надали 100% от тях ще са некорумпирани.
Това напълно лишаване на всички от лично пространство ми се вижда малко плашещо, а оправданието, че е с цел спиране на „тероризма“ – шантаво. Та нали при поява на терорист/педофил/пират би трябвало да си имат щатни хакери, които да проследят конкретния индивид, а не абсолютно всички да бъдат записвани. Но така е по-лесно – няма да си играят на хакерство, а ще бръкват в архива и готово. И ще са свободни да бръкват там и без терористи, ест.
В интернет пространството се чуват приказки и за друг тип отнемане на свобода. Преди два дни в блога на Мишел един сладур ми обясняваше колко яко ще е да се съберат генетични данни от всички, за да се хващат престъпниците веднага чрез ДНК-анализ от местопрестъплението и колко яко ще е да има камери навсякъде, та майките да знаят винаги къде са децата им. Аз силно се надявам, че това с генетичните данни и камерите е по-скоро в сферата на развинтените фантазии, отколкото на реалността, защото не ми се живее особено във филми от типа „Гатака“ и „Специален доклад“. Но е ужасяващо, че има хора, които искат това. Или аз съм фундаментално сбъркана, или те – няма отговор по средата…
Но да оставим тези приказки настрана и да се върнем към фактите. Да, аз съм против събирането на данни в интернет. Да, аз съм против лишаването на потребители от възможност за анонимност в интернет, защото в държави като нашата това доста лесно може да се превърне в лишаване от свобода на словото. Против съм следенето на интернет трафика. Против съм да превръщаме онлайн пространството в Биг Брадър. Против съм и да си малтретираме журналистите, да си сплашваме блогърите и да си затваряме сайтовете. И ще продължа да съм против.

Призовавам всички, които не се чувстват готови да влязат в Къщата и не желаят да бъдат подлагани на постоянно наблюдение, нито пък да дават зелена светлина на посегателството над свободното слово в България, да се поинтересуват за какво иде реч от SvobodataORG, Електронна граница и блоговете, линкнати по-горе. В тях, разбира се, има още много информация и линкове. Там ще видите и как да изразите протест, при желание.

Advertisements

Read Full Post »

Знаете ли, то било хубаво човек да ходи на море в Гърция. Пътят не е много по-дълъг (всъщност май даже излиза по-къс, не съм сигурна), хотелиери, стюардеси и т.н. са мили и усмихнати, всичко е като на рекламните снимки или дори по-хубаво, парите са същите като в БГ и то като си скромен в БГ (е, ако си all inclusive със Зора Турс, май нацелихме ако не най-изгодната то една от най-изгодните почивки), а изживяването е неповторимо.
Но да карам по ред. Тръгнахме ранна сутрин от стадион „Васил Левски“ с доста хубав автобус, чист, новичък, с климатик, въобще бижу. Преминахме границата след около 3 часа – бързо и безпроблемно. Минаха митничари да ни сравнят със снимките на личните ни карти и това беше. И навлезнахме в Гърция. Първият признак, че не сме в България беше, че радиостанцията се смени и ни заговориха на гръчка реч. Вторият беше, че магистралата с по едно платно в посока се превърна в огромна лъскава магистрала, по която се пътува и задминава безпроблемно. Земята придоби доста по-гледан вид – местата с опасност от свлачище бяха покрити с мрежи, наоколо се виждаха ниви, горички. Но колкото повече навлизахме навътре, толкова по-суха ставаше земята. Планините ставаха все по-ниски и голи, дърветата – все по-малко. С изключение на прилежно поддържаните маслинови горички.
Другото нещо, което ми направи силно впечатление, бяха параклисчетата. Навсякъде около пътя – параклиси. Някои – двуетажни, с нормални размери. Но и един куп миниатюрни техни копия, навсякъде около нас. Бързо се отказах да броя, защото бяха безбройни. Малко по-нататък видяхме магазини, чиито дворове бяха изпълнени с параклиси фабрично производство – еднакви като капки вода, във всякакви размери. Купиш си параклис и си го бучнеш в двора – чиста работа. 😛
След като минахме покрай Солун и попътувахме още известно време, навлязохме в Халкидичския полуостров. Ние поехме към първия ръкав, Касандра и докато преминавахме през канала, свързващ го със сушата, за първи път в живота си видях море от изток и запад едновременно. 😛 Скоро се оказахме в чудесно градче. Доста по-зелено от курортите в Южното Черноморие, в които съм била (Бургас, Царево, Ахтопол, Варвара, Китен) и това не е, защото климатът е по-влажен, напротив, а защото постоянно се полива, засажда, обгрижва. Преобладаваща растителност са палмите, сред тях има и широколистни и иглолистни дървета и цветни храсти. Освен това сградите са по 2-3 етажа, много рядко 4. На разстояние една от друга. Има зелени площи. Има свободни площи, въздух! А не хотел до хотел и кофите за боклук пред централния вход.
Нашият хотел се оказа четириетажен, покрит с увивни растения. Чист, красив, с басейн и шезлонги, стаи с работещи климатици, завеси тънки и дебели, щори, затварящи се врати, некапещи кранчета на чешмите, работещи казанчета на тоалетните, несчупени шкафове, достатъчно столове. И всичко това накуп. Храната беше малко еднообразна, но вкусна. А сред персонала имаше ужасно много българи, така че почти не се наложи да се опитваме да говорим на английски. Така де, аз един път си проведох разговор на английски с един келнер, докато той не го приключи на български и не ме остави в шаш, но това – подробности. 😆
Все пак успяхме да намерим недостатък и на тамошния плаж – пясъкът никой не го чисти. Целият е във фасове и какво ли още не, даже оси са се завъдили. Компенсира обаче морето. По-бистро море не съм виждала даже на Варвара преди години, когато там беше съвсем чисто и ходехме съвсем малко хора. Не стига, че бистро, ами и пълно с риби. Всякакви цветове и размери, каквито си пожелаеш. Преобладаваха малките, мама видя и змиорки. И всичко това – най-спокойно плуващо си в краката ти. Е, змиорките май не, но по-добре. 😛
Имаше хора от всякакви националности – руснаци, словаци, българи, сърби, хървати, гърци (летовници, дам) и още, и още. Плажът беше пълен с усмихнати китайци, предлагащи масаж и още по-усмихнати негри, май идващи направо от Африка, продаващи сувенири, чанти и какво ли още не. В града индийци раздаваха рекламки за ресторанта си, а една вечер (точно тази, в която не си взехме фотоапарата на вечерната разходка) се появиха и двама индианци, които изнесоха атрактивен концерт в амфитеатъра (не, не е изостанал от едно време, новопостроен, малък, но побиращ достатъчно хора, на централния площад).
Освен това, малкото курортно градче си имаше хубава голяма книжарница. За сравнение – в Китен се намираха книги на две будки, които продаваха още куп неща, а продавачките не знаеха какви заглавия продават. Другото нещо, което ме накара зда завиждам – гърците си имат един куп комикси на роден език. И от Marvel, и от Darkhorse. „Ultimate X-men“, „Ultimate X-men and the Fantastic Four“, „Astonishing X-men“, „Ultimate Spider-man“ и така нататък, и така нататък. И то не по 2-3 броя както става при нас с Глоб Трейд. Хубавото е, че се намираха комикси и на английски, та си накупих. 🙂
Седем дни релакс на 100%. Никакви проблеми. Никакви багери и бормашини на главата ти. Никаква чалга. Всъщност, никаква шумна музика в самия хотел. Затова пък – предостатъчно в центъра на града. Чудесно място. Ужасно съм доволна от прекараното време там и май догодина пак ще искаме да ходим там. 😛 Бас ловя, че догодина няма да има нови 10 хотела, нов нацупен екип в хотела или изтичания на мазут и кой знае още какво в морето. Едно е сигурно – край на Китен с ужасно силната музика (обикновено чалга), тъпканицата, мръсното море, бормашините и умопомрачителното количество комари.
Ех, колко хубаво би било и в БГ да има такъв курорт. 😦 Но, уви, инвеститорите полагат доволно големи усилия това никога да не се случи. 🙂

Ето тук ще намерите прекрасен пост на друг човек, летувал тази година на същото място, дори в същия хотел. Приятно четене! 🙂

Read Full Post »

Събота сутрин пътувам. Направо не ме свърта на едно място! 🙂 Никога не съм ходила в Гърция и това прави вълнението още по-голямо^^ Ще бъдем в Ханиоти, градче (или направо селце) в най-западния от трите Халкидикски полуострова. Засега нямам идея какъв ще е хотелът, нито дори самата местност, но – струва си рискът. Миналата година прекарах десетина ултрагорещи дни в Странджа, затворена от изгрев до залез в стаята, защото навън беше около 39 градуса и даже местните не си подаваха носовете навън (а си мислех, че отиваме на хладно…) и четири дена в мръсния и чалгаджийски Китен. Определено ми се ходи на различно място. А Странджа ще си я запазя за друг сезон – май например, когато ни поканиха и на местен обряд, но нали съм пред сесия тогава. :/
А в Ханиоти строежите са ограничени със закони, които се спазват. Няма двайсететажни чудовища и има откъде да мине човек, без да е тотално запушен от бетонни хотели. Така че отивам с положителна нагласа. После ще разказвам! (:

Read Full Post »