Ами… не ме бива много в писането. Затова и рядко тук има сериозни постове, а когато ги има май не са особено интересно написани, защото обикновено остават незабелязани. По-често коментирам в други блогове проблемите и по-рядко ги описвам тук. Но в крайна сметка не може все така, човек трябва да изявява позицията си, нали? Добре, че ги има Григор и Мишел и че има и други хора като тях, че иначе сигурно всички блогове щяха да приличат на моя – моренце, филмче, изпитче и толкоз.
Та, днес ще ви занимавам със… свободата. Ще започна със свободата в интернет. Повечето от вас сигурно знаят, че в началото на тази година се прие директива за мониторинг на интернет, даваща разрешение от месец март догодина на МВР и службите да събират информация от всеки потребител в Интернет – като това на кого е писал, какви контакти има, какви средства за мигновена комуникация има, кога ги е използвал, с кого и какво точно е правил с тях и т.н. Разбира се, това радикално действие предизвика ответна реакция и малко симпатично протестче, на което журналистите май бяха повече от нас, но понеже беше набързо организирано и в работно време, това си беше в реда на нещата. Организатор беше Богомил Шопов, който не се отказа и продължи.
Какво в крайна сметка може да прави МВР, можете да прочетете синтезирано тук. Нещо като интернет Биг Брадър (тук Ева би се вдъхновила, дам). Малко от EconBG по темата тук.
Само че нещата не спряха дотам. Европейският съюз продължи да ни готви интересни закони. А именно с цел увеличено наблюдение на гражданите – във и извън интернет. Някои примери – предложен е задължителен шпионски антисофтуер за всички ползватели на интернет. Тоест, край на нелегално свалените програмки, торентчета и т.н. и пълен преглед на съдържанието на компютъра на всеки. Защото пълният преглед на действията в интернет явно не е достатъчен.
В България ДАНС (или Държавна агенция за национална сигурност) вече официално се обявиха против анонимността в интернет. „ДАНС е готова да участва в обсъждане за премахването на анонимността на интернет-сайтовете на територията на България. Агенцията не е за установяването на цензура, а за това всеки да носи отговорност за посланията си в публичното пространство”
И сега ще ме попитате, добре, какво по дяволите, имат да крият потребителите, че не искат да се знае кои са?
Ами, нищо. Но живеем в България. В държавата, в която блогър бе привикан, защото говори за протести в защита на природата, интернет сайт бе затворен „поради наличието на класифицирана информация“. (информацията бе качена наново от Вени Гюрова) и, внимание, главният редактор на FrogNews Огнян Стефанов, писал в гореспоменития затворен сайт „Опасните новини“ и по-рано разпитван за него от ДАНС бе пребит с чукове (!!) почти до смърт.
Това може би веднага дава обяснение на въпроса ви защо трябва да има анонимност в интернет. Факт е, че за съжаление в държава с развита престъпност и сраснатост между нея и институциите, свободата на словото е застрашена. Хората мълчат, защото ги е страх от отмъщение. Затова и трябва да има анонимност. Да, тегленето на филми, програми, музика без пари или така нареченото пиратство бърка в доста джобове и си е вид кражба, колкото и толерантно да гледаме на нещата. Аз донякъде го оправдавам на моменти заради безумните цени и всичко останало, но все пак. Да, има педофили и извратеняци в интернет. Но има и мафия с престъпни тайни, които иска да пази. Мафия, която отмъщава.
Цялото това събиране на данни и следене поставя всеки интернет потребител – било то тийнейджър, прекарващ си времето в това да се оплаква, че списание BRAVO (не) пуска плакати на Tokio Hotel, мацка, която едвам се е научила да си проверява имейла, програмист, който виси по цял ден на компютъра, защото това му е работата или просто човек, който обича да си рови и да чете – в позицията на потенциален престъпник. В позицията на терорист и педофил, който само чака да му обърнат гръб и да се заеме със зловещата си дейност. Неговите данни – къде е влизал, по колко пъти на ден, с кого си е писал в Скайп или по имейла и т.н. – са достояние на МВР и службите във всеки един момент, в който те пожелаят. Независимо, че не прави нищо нередно. Да, сред многото хора, поставени в тази позиция ще има и някой престъпник… евентуално. А останалите? Данните от най-късно 15-ти март ще са на разположение на ужасно много лица от гореспоменатите служби. Като, разбира се, надали 100% от тях ще са некорумпирани.
Това напълно лишаване на всички от лично пространство ми се вижда малко плашещо, а оправданието, че е с цел спиране на „тероризма“ – шантаво. Та нали при поява на терорист/педофил/пират би трябвало да си имат щатни хакери, които да проследят конкретния индивид, а не абсолютно всички да бъдат записвани. Но така е по-лесно – няма да си играят на хакерство, а ще бръкват в архива и готово. И ще са свободни да бръкват там и без терористи, ест.
В интернет пространството се чуват приказки и за друг тип отнемане на свобода. Преди два дни в блога на Мишел един сладур ми обясняваше колко яко ще е да се съберат генетични данни от всички, за да се хващат престъпниците веднага чрез ДНК-анализ от местопрестъплението и колко яко ще е да има камери навсякъде, та майките да знаят винаги къде са децата им. Аз силно се надявам, че това с генетичните данни и камерите е по-скоро в сферата на развинтените фантазии, отколкото на реалността, защото не ми се живее особено във филми от типа „Гатака“ и „Специален доклад“. Но е ужасяващо, че има хора, които искат това. Или аз съм фундаментално сбъркана, или те – няма отговор по средата…
Но да оставим тези приказки настрана и да се върнем към фактите. Да, аз съм против събирането на данни в интернет. Да, аз съм против лишаването на потребители от възможност за анонимност в интернет, защото в държави като нашата това доста лесно може да се превърне в лишаване от свобода на словото. Против съм следенето на интернет трафика. Против съм да превръщаме онлайн пространството в Биг Брадър. Против съм и да си малтретираме журналистите, да си сплашваме блогърите и да си затваряме сайтовете. И ще продължа да съм против.
Призовавам всички, които не се чувстват готови да влязат в Къщата и не желаят да бъдат подлагани на постоянно наблюдение, нито пък да дават зелена светлина на посегателството над свободното слово в България, да се поинтересуват за какво иде реч от SvobodataORG, Електронна граница и блоговете, линкнати по-горе. В тях, разбира се, има още много информация и линкове. Там ще видите и как да изразите протест, при желание.
Кътчето на Селин 