Митинг на 06.06: За правата на чужденците в България!

„Всеки роб, който стъпи на българска земя, става свободен“
– пише в Търновската конституция.
А дали днес не е точно обратното?

На 6-ти юни, неделя, ще се проведе митинг в защита на човешките права на чужденците в България.
Вярвам, че хората са хора независимо името на коя държава е написано на картончетата, които в нашия прекрасен свят значат повече от човешките права, обусловени с Хартата на правата на човека и Конституцията на Република България.
Вярвам, че през ХХІ век не може хора да бъдат държани без вина в затвори, защото така е решил някой чиновник.
Вярвам, че случващото се в Бусманци е безобразие което трябва да бъде моментално прекратено.

ДО
Г-ЖА ЙОРДАНКА ФАНДЪКОВА
КМЕТ НА СОФИЙСКА ОБЩИНА

УВЕДОМЛЕНИЕ

от Инициативен комитет в състав:
Иван Кулеков, Виктор Лилов, Яна Бюрер Тавание, Светла Енчева

 

Уважаема госпожо Фандъкова,

Инициативен комитет от граждани планираме да проведем митинг пред СДВНЧ – Бусманци на 06.06.2010 г. от 11 до 13 часа.

Целите на митинга са следните:

1. Изразяване на несъгласие с практиките на незаконно и произволно задържане на чужденци в „дома“ – задържане на чужденци в процедура по предоставяне на статут, чужденци, които не представляват обществена опасност и няма данни, че ще се укрият, чужденци в тежко здравословно състояние, бременни жени, майки с деца.

2. Призив за приемане на добавка в Закона за чужденците в България, с която да се регулира статутът на нелегалните имигранти у нас, така че те да имат достъп до образование, здравеопазване, възможност за легален труд и защита на правото на личен и семеен живот.

3. Призив за изменения в Закона за чужденците в Република България, в съответствие с европейското законодателство, за въвеждане на:
а) правни гаранции срещу произволната свръхупотреба на административното задържане на чужденци в България и
б) ефективни средства за защита срещу продължителността на това задържане.

4. Призив за уважение на човешкото достойнство на задържаните в „дома“ в Бусманци – гарантиране на правото им на информация относно причините и периода на задържане, възможностите за защита, здравословното им състояние, подобряване на санитарните и битовите условия в „дома“, редовен достъп на доброволци, които да оказват медицинска помощ, психологическа подкрепа, образователни и юридически услуги, осигуряване на достъп до интернет.

5. Призив за съобразяване на Закона за народната просвета с Конституцията на Р. България посредством предоставяне на достъп до безплатно средно образование на чуждите граждани, независимо от вида статут, страната на произход и възрастта им.

6. Призив за гарантиране на правото на всички легално работещи чужденци у нас на социално и здравно осигуряване и достъп на всички деца на чужденци до здравеопазване, равен на този на българските деца.

София,

23.05.2010 г.

С уважение,

Иван Кулеков

Виктор Лилов

Яна Бюрер Тавание

Светла Енчева

Информацията е взета от блога на Светла Енчева.

Read Full Post »

1968 година – на границата между две епохи – Чехия

Миналата година започнах поредица от постове за 1968 г., която така и не довърших. Затова – време му е вече. 🙂 Продължавам оттам, откъдето спрях. Използвани са материали на Игор Христофоров, печатани в руското сп. „Наука и техника” № 9 от 2008 г. Можете да видите предишните публикации на следните линкове:

~линк към част първа~
~линк към част втора ~Китай и Латинска Америка~
~линк към част трета ~Виетнам~
~линк към част четвърта ~Америка в пламъци~
~линк към част пета ~Франция~

Ранна есен в Прага

Френските събития през 1968 стават най-яркият, но съвсем не и единствен епизод от революционната борба, заляла половината свят: Западна Германия, Италия, Холандия, Испания, Япония… И това не е всичко. Вълненията се отразяват и на социалистическия лагер – на властта в Полша и Югославия й се налага да разгромява студентски бунтове.

Но главното събитие от тази страна на „желязната завеса” се разгръща в Чехословакия.
На пръв поглед е странно, че комунистите се отнасят без особена симпатия към радикалните протести на Запад, но за това съществуват ред причини. Установеното геополитическо равновесие по време на „студената война” устройва Москва, въпреки че на думи СССР и съюзниците му не престават да се изказват за краха на „капиталистическата система” и да се отнасят със съчувствие към „освободителното движение”. Обаче между „революция” и „революция” има голяма разлика и за „правилни” се признават само тези, които съответстват на представите на съветското ръководство и се вписват в стратегията на Кремъл. Още Караибската криза през 1962 г. убеждава Съветския съюз в непродуктивността на „резките движения” и в необходимостта, опирайки се на постигнатото, да усилва влиянието си бавно и внимателно. Освен това в СССР много добре разбират, че западните „нови леви” по-скоро са готови да критикуват Москва, отколкото да се ръководят от указанията й. Гибелта на Че Гевара и поражението на парижкото въстание още повече укрепват извода – курсът на дистанцираност е правилен.
Именно поради това „гошистите” т.е. френските „леви” заявяват, че и социалистическият и капиталистическият „истъблишмънт” са двете страни на един и същ ненавистен медал. И ако някой на Запад все още е имал някакви илюзии по този повод, то те се разпиляват от Пражката пролет на 1968 година.

Размразяването в Чехословакия започва в първите дни на януари, когато 46 годишният словашки политик Александър Дубчек заменя на поста Генерален секретар на КПЧ консервативния Антонин Новотни. Новото ръководство разгръща нова програма за построяване на „социализъм с човешко лице“. В основата й заляга типичната за 60-те години идея, че социализмът трябва „не само да освободи работническата класа от експлоатация, но и да създаде условия за по-пълно развитие на личността, отколкото това е възможно в условията на всяка една буржоазна демокрация“. Програмата предполага развиване на демократичните свободи (на словото, на печата, на свободните събирания), преориентация на икономиката към потребителския сектор, допускане на някои елементи на пазарни отношения, ограничаване на всевластиено на Партията (но съхраняване на лидерските й позиции) и установяване на равноправни икономически отношения със Съветския съюз.
В резултат на ограничаването, а по-късно и на отмяната на цензурата, отслабването на натиска на спецслужбите и на идеологическия диктат, в чехословашкото общество започва бурно и неконтролируемо обсъждане на наболелите въпроси. Естествено веднага се появява и по-радикално направление на демократизацията, което по своята същност е антисъветско. Но участниците в събитията помнят не него, а удивителното, почти еуфорично усещане за внезапно дошла свобода – усещане, недостъпно за гражданите на западните страни.

СССР и страните от социалистическия лагер (предимно съседите от ГДР и Полша) притеснени от това, че местните власти губят контрол над страната, безуспешно се опитват да наложат на Дубчек по-твърда линия на вътрешна политика. В хода на многократните срещи и преговори, в които преминава цялото лято, Дубчек непрекъснато ги уверява, че контролира ситуацията и че ЧССР винаги ще запази верността си към съюзниците от Варшавския договор. В Москва сериозно се боят, че „чешкият сценарий“ може да стане повторение на „унгарския“ – през 1956-та година „размразяването“ в Унгария завършва със съветска интервенция и истинска война с хиляди загинали.
Тогава, решавайки че методите на „братско убеждаване“ са изчерпани, Брежнев взима решение за началото на военна операция. Влизането на армиите на Варшавския договор в Чехословакия започва в нощта на 20 срещу 21 август. Съпротивата на местното население не успява да приеме организиран характер, още повече, че чехословашкото ръководство призовава да не се оказва съпротива на войската. Въпреки това загиват 72 жители на страната, 266 са тежко ранени, а десетки хиляди напускат родината си.
Интересен факт е, че американският президент Линдън Джонсън в хода на телефонните консултации със съветския лидер Леонид Брежнев на практика признава правомерността на нахлуването, вземайки предвид факта, че според Ялтенско-Потсдамските споразумения Чехословакия е част от геополитическата система, контролирана от СССР. Явно демократичността отстъпва пред интереса.
Трагичният край на Пражката пролет окончателно развенчава мита за Съветския Съюз като „опора на демокрацията“. В Русия започва бурно да се развива дисидентското движение, но всякакви опити да се „освежи” комунистическия строй пропадат. Започва прословутият „застой“.

~
~

Следва – > Make love, not war

Read Full Post »