Студентски неволи

Мина ми най-тежкият изпит за сесията – съвременна българска литература.
Този семестър ни преподаваше Божидар Кунчев. Първото, което всеки студент, който го е срещал, се сеща за него е тоталната му обсебеност от Атанас Далчев. Вкъщи си има записан гласа му, книжки с посвещения от Далчев, картичка от Далчев, картина на Шартърската катедрала (заради „Ангелът на Шартър”) и т.н. и т.н. Не харесвам поезията на Далчев от ученичка – не защото е лош поет, а просто защото не ми понася типът мислене и типът изразяване най-вече в първия му период. От втория имам дори любими стихотворения – „Ангелът на Шартър”, „Надпис”, „Родина”. Но цялата отчаяност, омраза към хората, безсмислие на всичко, депресия и т.н. от „Повест”, „Дяволско” и други просто не ми понесе. Нали уж всеки има право на вкус?? Знам ги, чела съм ги, писала съм за тях, но… ъххх, ненавиждам ги.
За съжаление се оказа, че преподавателят обича именно мрачността и отчаянието. Че вярва, че хората сме зли в сърцата си и затова светът е зъл, че сме изгубили всички ценности, че животът няма смисъл, че историята няма смисъл и т.н. и т.н. Ако при моята прекрасна учителка от гимназията Рашел Леви, чието преподаване надминаваше всякакви гимназиални учителки и не един и двама университетски преподаватели, често говорехме за любовта и свободата, при Кунчев говорехме за безсмислието и досадата от живота, за духовната нищета на човека.

Read Full Post »

In Memoriam – Майкъл Джексън (1958-2009)

Read Full Post »

Защо не обичам лятото

– Ужасно горещо е. Непоносимо горещо. Като температурата се вдигне над 30 градуса ми е горещо, когато стане над 35 направо не съм на себе си. Мразя да ми е горещо.
– Най-гадно се боледува през лятото. През всеки сезон е гадно, разбира се, но когато навън е топло е още по-нетърпимо. Миналият юли имах един грип с 40-градусова температура, навън 30-35, въобще прелест. Сега пак успях да се поразболея (за първи път оттогава), ама и без да стигна 40 е гадно.
– Сесия. И то лятната. Тоест, с повече и по-тежки изпити, за които трябва да учиш, докато мозъкът ти е размекнат от жега, а после да ги полагаш в просторни иначе аудитории, които да ти се струват като мънички сгорещени консервени кутии.
– Ремонтите и строежите. Всяка година се къртят стени, сменят дограми, слагат уплътнения, оправят покриви, дострояват блокове, разбиват улици и всичко това едновременно като по правило строителите прекарват повече време в сладки шумни приказки, отколкото в работа, улицата е покрита с прах и всякакви строителни отпадъци, а шумът е невъобразим.
– Насекоми. Всякакви. Колонии летящи мравки, хапещи комари, оси и други симпатяги, които в малкото по-хладни минути човек като отвори да проветри се изсипват и настаняват трайно.
Обичам на лятото това, че е отпускарско време и човек може за иде на море или планина, но на българското море по правило е още по-горещо, мръсно, населено, бетонирано и насекомно, та ако не можеш да се изръсиш за Гърция или Турция, рискуваш да се върнеш от почивката изхапан и изтощен. Затова пък на планина е чудесно, хладно и прекрасно. Трябва да мрънкам Веско или Веси (а защо не и двамата) за една хубава разходка на Витоша след сесията. Веско и без това ми е обещал от миналата година по това време^^ Докато стигна до пътуване извън София, поне на Витоша да се порадвам. 🙂
На някой да му се ходи на Витоша след 10-ти юли? 😛
Но докато стигна до момента с излизането от София, сигурно ще минат месеци. Горещи летни месеци. 😦

п.п. Някой ако има проблеми с хлебарки и/или летящи мравки, миналата година ей тия ги извикахме и още нямаме нови колонии. Горещо препоръчвам!

Read Full Post »

Според закона плагиатство < пиратство ??

Приключиха ми лекциите по авторско право и като примерна студентка (да, бе) седнах да умувам над тях. И се сблъсках с едно интересно противоречие в законодателството ни, което не мога да не споделя.
Авторското право се дели на неимуществено и имуществено. Неимущественото е правото на автора да постави името под произведението си и да не се изменя произведението без негово съгласие. Неимущественото право е вечно, докато имущественото – до 70 години след смъртта на автора. То е правото да се възпроизвежда, разгласява, представя публично произведението, както и правото на автора да му се заплати всяко едно ползване на произведението.
Нарушаването на аторското право е три вида – плагиатство, пиратство (или още контрафакция) и псевдоавторство.
Пиратството нарушава имуществените права на автора – някой взима произведението и започва да го разпространява без разрешение на автора и без да му плаща – примерно на Замунда се пуска филм, теглиш го и ставаш сийдър (автоматично като сийдър и ти си пират).
Плагиатството е, когато не просто се вземе дадено произведение и започне да се разпространява, ами и човекът бъде така „любезен“ да си лепне името и да каже „мое е“. От колкото и страни да го гледам, това е по-голямо нарушение от пиратството, защото освен имуществените права, засяга и неимуществените права на автора, би трябвало да е двойно по-голяма нарушение, нали?? Псевдоавторството е горе-долу същото като плагиатството, само че този път нарушителят се възползва от служебното си положение, за да се прилепи като съавтор на произведение, в чието създаване няма пръст.
Законът, обаче, третира пиратството като по-голямо закононарушение, което трябва да се наказва по-строго, отколкото плагиатството и псевдоавторството. Ако за плагиатство и псевдоавторство се предвижда наказание до 2 години условна присъда или глоба между 100 и 300 лева, за пиратство наказанието е до 3 години ефективна присъда (като може да се издейства и условна) и (а не или) глоба от 1000 до 3000 лева.
Когато попитах защо в случая с по-малко нарушени права наказанието е по-тежко, се оказа, че това е така, защото големите филмови и музикални компании губят големи пари в България, която доскоро е била (или още е?) на първо или второ място в света по пиратство и от ЕС са ни натиснали да вземем мерки. Забележете, причината е голямата печалба на компанията, т.е. имуществените права на продуцентите, а не правата на самия автор, на човекът, изпод чиито ръце е излязло произведението. Тоест, ако аз реша да наруша нечие авторско право, по-разумно е да открадна на човека цялото произведение, да си напиша името отгоре, да се пофръцкам пред медиите колко гениално нещо съм сътворила, отколкото да го пусна безплатно в Интернет. Санкцията ще е по-малка!!
Този абсурд е показателен за стимулите на законотворците, които уж трябва да защитават правата на всички граждани.
Не е като да съм противник на авторското право – когато човек създаде нещо, трябва да получи и нещо срещу труда си. Най-малкото, признание, че е негов. Също и печалба от него. Но всичко си има граници. Едно е правото на авторски хонорар, друго е космическите печалби на Universal примерно да ни възпират от свободен достъп до филми, които вече си имат гигантските печалби от прожекциите по кината (не ми обяснявайте, че пиратството ще убие киното – ще го убие толкова, колкото видеотеките са го убили преди години) и от продажбите на копия (не ми обяснявайте, че пиратството ще убие и тях – невъзможно е, винаги има хора, които ще искат да си имат оригинално копие от нещо, включително и пирати) и да ни налагат подслушване на интернета и инсталиране на шпионски софтуер, който да ни следи какво има на компютрите, та да няма „пиратско съдържание“. При книгите пък случая е още по-смехотворен – онлайн библиотеките са препълнени с книги на всякакви езици, включително и български, но книжарниците продължават да си функционират пълноценно, нали?
Но явно наистина не само в България мисленето е такова. Съдейки по присъдите, които в Швеция са дали на четиримата админи на торент тракера ThePirateBay – $905,000 на всеки от четиримата и 1 година затвор – там положението е дори по-зле. Затова пък хората са си направили в отговор пиратска партия, която вече е трета по сила в страната им и се очаква да вземе доста места в Европарламента на изборите. Професор Манчев ни я даде за пример, но като начинание без очаквания за успех, защото за да променят драконовите мерки срещу пиратството в законодателството трябва да го променят на ниво ЕС, а това е непосилна задача. Не знам какво ще постигнат, но ако успеят да спрат превръщането на Интернет в един глобален Биг Брадър и всичките простотии с шпионските софтуери, постоянното подслушване и задържане на данни и прочее, пак ще е много и ще има за какво да сме им благодарни. Все пак основния аргумент за обигбрадъряването е именно борбата с пиратството, защо пък именно пирати да не успеят да спрат бляновете на Саркози и Миков. 🙂 Защото между имуществените права на продуцентите и правата на всички потребители на Интернет за неприкосновеност на данните ненавлизане в личното пространство май съм по-загрижена за вторите.
И като споменах Миков, вижте юнакът какви ги върши със ЗЕС – тоя път вкарва проекта си за безконтролен шпионаж през задната врата с гриф „СЕКРЕТНО“. Неговата аргументация обикновено не е свързана с пиратство, а с организирана престъпност, преди време дори имаше изказване как с подслушване на Скайп ще може да пипне организираната престъпност. Симпатичен е, нали. 🙂

Read Full Post »