Feeds:
Публикации
Коментари

Archive for юни, 2010

Ако библиотеките нямаха многовековна традиция, а бяха създадени днес…
… щяха да бъдат преследвани от закона. Заради нарушаване на авторски права. Разпространяване на копия от произведения без изричното съгласие на авторите и най-вече – на издателите. Заради четенето на едни и същи текстове от много хора, без те да си платят за това. Ако библиотеките бяха създадени днес, а не преди дълги години, щяха да бъдат преследвани от антимафиотите като организирана престъпност, като посегателски акт върху интелектуалната собственост.
Това е единственият извод, който мога да си направя след героичната акция, на която станахме свидетели:

E, от видеото от пресцентъра на МВР виждаме елегантен мъж с приятна фигура и фешън слънчеви очила да маха един компютър от един покрив като този компютър не е свързан с никакви кабели към нищо и не е особено защитен от… гръмотевици например, ала се води, че е главният сървър на Читанка.инфо. Но не за това ми е мисълта.
Читанка.инфо бе затворена поради пиратстване и организирана престъпност и шестима души, поддържащи сайта, бяха арестувани и наречени ПРЕСТЪПНИЦИ заради сканирането и качването на книги с некомерсиална цел и даването на абсолютно безплатен достъп на всеки Интернет потребител до тях, без дори да си позволят да сложат рекламни банери или нещо друго, носещо приходи.
Законът за авторско право казва:

Чл. 24. (Изм. – ДВ, бр. 77 от 2002 г.) (1) Без съгласието на носителя на авторското право и без заплащане на възнаграждение е допустимо:
9. (изм. – ДВ, бр. 99 от 2005 г.) възпроизвеждането на вече публикувани произведения от общодостъпни библиотеки, учебни или други образователни заведения, музеи и архивни учреждения, с учебна цел или с цел съхраняване на произведението, ако това не служи за търговски цели;
10. възпроизвеждането на вече разгласени произведения посредством Брайлов шрифт или друг аналогичен метод, ако това не се извършва с цел печалба;
11. предоставянето на достъп на физически лица до произведения, намиращи се в колекциите на организации по смисъла на т. 9, при условие че се извършва за научни цели и няма търговски характер

Единственият правно издържан аргумент на Асоциация „Българска книга“ е, че в т. 9 не са посочени изрично онлайн библиотеките. До традиционните библиотеки достъпът е по-труден, трябва да си вадиш карта, да висиш по читални, ако случайно дават книги за вкъщи да ги четеш в определен срок и да ги пазиш да не се нащърбят, закъсат, нацапат и т.н. В днешно време особено в големите градове хората предпочитат да ползват свои екземпляри на книгите пред това да ходят до библиотеките.
Но онлайн библиотеката спестява тези неудобства (стига да ти се виси да четеш пред екрана, аз много рядко се навивам да се подложа на това, но повечето хора са по-скоро склонни и го правят) и е по-привлекателна за младия читател. И понеже явно все още не е докрай правно уредена, е удобна мишена.
За съжаление, книгоиздателите от Асоциация „Българска книга“ виждат четенето онлайн като свалящо продажбите им, а не обратното. В Софийския университет то често се изучава по-скоро като безплатна реклама на книгите – и има защо. Много малко хора са склонни да си купят книга без предварително да я зачетат. Цените са високи и няма как да бъде иначе, понеже в България тиражите не са космически, а консумативите са си на европейски цени, така че едни по-ниски цени правят невъзможно издържането на издателствата. Затова пък безплатният достъп до книгите често води до повишаване на доверието в авторите и в заглавията и закупуването им. Много автори са си вдигнали тиражите с предварително публикуване на книгите им в Интернет – като Стивън Кинг и Дмитрий Глуховски.
Ако четенето задължително беше купуване, то аз също бих била пират, давайки книга, която съм прочела, назаем на приятелка, за да я прочете тя – често срещана практика, откакто съществуват книги. Ако е така, ако съм пират, то вероятно наистина вървим към този модел на книгочетене и книгоразпространение и както Читанка.инфо, така и хартиените библиотеки се превръщат във врагове на интелектуалната собственост, а Закона за депозита – в отживелица.
Ако е така, ако оттук насетне четене = притежаване на книгата, то Законът за авторското право следва да бъде променен не с допълване на онлайн библиотеките, а с пълното изключване на горецитираните му членове въобще и премахване на всички видове библиотеки; същото би следвало и премахването на съответната точка от Хартата на правата на човека. Явно е дошло времето да решим дали да заживеем в една различна, нова епоха, епоха на собственост и монопол върху информацията и знанието, а не на свободен достъп, както е проповядвано векове на ред до днес.
Но нека хората, които движат света в тази посока, към тази „цивилизация“ както се изрази заместник-председателката на Асоциация „Българска книга“ по Нова телевизия тази сутрин, да не се слагат на една нога с Ботев. Промените в статута на книгата, към които съзнателно или несъзнателно се стремят, определено са революционни, но в обратната на Ботев посока. Той е от предишната епоха, епохата на просветителите и възрожденците. Епохата, в която Гутенберг, оплюван от преписвачите на книги, задлъжнява страхотно, за да създаде първата печатна преса и първият печатен тираж – на 42-редовата Библия – за да не успее дори да си върне дълговете, но пък за сметка на това да промени света. Епохата, в която векове по-късно Найден Геров от студент събира думи „из устата на народа“ цифром и словом 50 години, за да издаде своя „Речник на българския език“ с идеята не да държи монопол над съдържанието му, а да го разпространи максимално сред народа и да запази възможно най-много от езика ни. Епохата, в която библиотеките и читалищата, независимо от формалната си регистрация, са били все на почит.
Защото между едните и другите просто няма място за сравнение.
За завършек, искам да ви дам линк към статия по повод атаката над Читанка.инфо, написана от специалист – доцент Милена Цветкова. Тя е завършила Библиотекознание и научна информация и е от дълги години в Катедра Книгоиздаване в Софийския университет, като преподава три от основните дисциплини на специалността. Нейната статия се казва ГОЛЕМИЯТ СТРАХ ОТ ЧИТАТЕЛИТЕ и в нея тя пише:

„Когато стане дума за авторско право върху обекти за четене – имам безапелационна позиция. Аз съм ЗА безплатните книги и безплатното четене. Аз съм ЗА тотално елиминиране на бариерите пред читателя. Били те пазарни, езикови или психологически. Аз съм против юридическия монополизъм на носителите на „права“ и меркантилните занаятчии. Аз съм против пазарната цензура върху четенето.
Твърде шизофренично е да се блокира достъпът до текстове за четене във време, когато се ронят сълзи по „изчезващото“ четене. Най-важното е да се чете. Пък било и играейки си с охранителите на четива или заобикаляйки системата…“

– и още –

„… Читателят е неизброим! Читателят е Легион! Читателят е този, който влива живот в книгата. Няма ли очи, които да я прочетат, книгата е ТУХЛА. Абсолютно всички звена в цикъла на производство на книгата съществуват само заради читателя! Без него и автори, и редактори, и преводачи, и издатели, и търговци, и библиотекари са МУМИИ.“

~ Цялата статия ~

Ако и вие смятате, че епохата на библиотеките и на свободния достъп до книги не е отминала и не бива да отминава, можете да подпишете Гражданската петиция срещу свалянето на законната електронна библиотека chitanka.info и да се присъедините към Facebook групите Да спасим www.chitanka.info и дори Искам да затворят ГДБОП и да отворят Читанка.инфо!. Самата Читанка продължава да циркулира като торент из Интернет, включително и на адрес http://chitanka.gdbop.com/. Отговорът на самия екип на библиотеката можете да намерите тук: http://chitanka.info/operation-mindcrime.html.
В един по-справедлив свят хората, качвали безвъзмездно книги за свободно ползване, биха получили вместо арест звание „Рицари на книгата“. В нашия свят, обаче, това звание получава антимафиотът“ Явор Колев, за да направи два месеца по-късно Акция „Читателите“ по поръчка на същите хора, които са го наградили. Нямам какво повече да кажа по темата. 😦
Ако обаче вие искате да прочетете още, ето къде можете да го направите на собствена отговорност:

Четене и други престъпления ~ Енея
451 по Фаренхайт ~ Григор Гачев
Читанка дайджест – извънредно издание ~ Майк Рам
Когато неграмотните управляват ~ Иван Бедров
“Героичната” акция на ГДБОП срещу chitanka.info ~ Дани
Хайде и акция „Блогърите“ да видим ~ Руслан Трад
„престъпната“ Читанка ~ Николай Теллалов
Акция „Книжарите“ ~ Hellman
Читанка и ГДБОП ~ Дзвер
За рицарите и книгите… ~ Мишел Бозгунов
– и още много.

Advertisements

Read Full Post »

Първо те дойдоха за комунистите
и аз не се застъпих за тях, защото не съм комунист.
После дойдоха за синдикалистите
и аз не се застъпих за тях, защото не съм синдикалист.
После дойдоха за евреите
и аз не се застъпих за тях, защо не съм евреин.
После дойдоха за мен,
но не беше останал никой, който да се застъпва.

– пастор Мартин Нимюлер

~

Вчера на кръстовището на „Васил Левски“ и „Граф Игнатиев“ се проведе първи по рода си флаш моб. Първи, не защото не е имало и други флаш мобове, включително и на същото място. Но този флаш моб беше не в защита на природата – достойна кауза, която винаги е била и моя кауза, – а за един проблем, за който досега се мълчеше.
Насилието, породено от неонацизъм.

© Георги Иванов

Трудно е за човек да предположи, че в ХХІ век в България може да стане свидетел на насилие, вдъхновено от идеи от началото на ХХ век. От идеи, довели до световна война, до геноцид, концлагери, жестокости и смърт в огромни мащаби. Нормалният човек ще си рече, че нацизмът е преболедувана болест. Болест, взела огромни жертви и причинила достатъчно щети, за да остави дълбок отпечатък в паметта на човечеството – като болест, към която не трябва за нищо на света да се връщаме.
За съжаление, и в ХХІ век продължават да се намират нейни носители. Случва се патриотизмът и любовта към родината – прекрасни и достойни качества – да се израждат в нещо вредно и уродливо – омраза към другите, различните по някакъв приднак. И тази омраза води не само до плюене на масата, а до организиране на крайно десни групи от … радикални насилници.
Които търсят вдъхновение в Хитлер. В Третия райх. В Бранник.
Не е тайна за никого, че държавата ни не е в добро състояние. Шири се бедност, беззаконие, здравеопазването и образованието стават все по-недостъпни за средностатистическия български гражданин с всяка следваща „антикризисна“ мярка. За съжаление много от хората търсят конкретен, ясно различим виновник. Политиците са твърде недосегаеми, върху тях не можеш да излееш яда си, не можеш да ги накажеш. Затова идват на ред ясно различимите малцинствени групи – ромите (много от които дават куп основания да бъдат обвинявани, нарушавайки законите), турците, хомосексуалистите. Хора, които могат да бъдат посочени с пръст. Удобни жертви. А подобен начин на мислене дава поле на действие на радикалните групи.

„Биячите в затвора! Виновните в затвора!“

На 6-ти юни се състоя протест пред затвора, пардон, пред „дома за временно настаняване на чужденци“ в Бусманци. Протест за освобождаването на 230 човека, които не са набили никого. Всъщност не са извършили никакви престъпления и по никакъв начин не е установено да са престъпници. Хора, много от които са живели вече в страната ни, знаят езика и просто не са успели да си платят на администрацията. 230 човека, сред които бременни жени и деца. Само че – точно така, не чистокръвни българи, следователно врагове на неонацистите.
Към същия протест беше тръгнала група хора, определени от нападателите като „леви“. Т.е. друга ясно разпознаваема група, мразена от неонацистите. През януари един от тези хора на име Борис Боев беше пребит във входа си, откаран с опасност за живота в болница и лекуван от тежко сътресение на мозъка. Същият човек бе сред най-пострадалите при побоя, нанесен в трамвай номер 20 на път към протеста в Бусманци. Ново сътресение на мозъка. Още четирима пребити, едниният от които, на 17 години, с изпочупена на няколко места ръка, претърпяла операция в последствие.
Лесно разпознаваеми врагове, невъоръжени хора пребити с тръби и палки, при числено превъзходство над тях.

„Стига ксенофобия! Стига расизъм!“

Но неонацистите не нападат само по политически убеждения. Също и по външен вид. Наскоро заловиха виновниците за убийство на студент по медицина, разхождащ се в Борисовата градина… убит задето приличал на гей. Борисовата явно не е безопасно място за разходка, там биха и еколози преди екопротест, защото едното момче с тях било циганин.
Време е да започнем да наричаме нещата с истинските им имена. Време е всички да се противопоставим на насилието, защото докато гледаме как нападат другите „групи“ – етнически, религиозни, политически, сексуални – и сме сигурни, че това няма да се случи на нас, защото не принадлежим към тези малцинства – легитимираме насилието, даваме му поле на действие, за да почука то и на нашата врата един ден.
Няма престъпление, което може да бъде оправдано с политическите пристрастия нито на извършващия го, нито на жертвата. Когато биеш един човек, ти не го убеждаваш в правотата си. Насилието отключва насилие, кръгът се завърта и от това страдат всички. Този процес трябва да бъде спрян навреме, докато още не е станало късно.

© Георги Иванов

Още по темата – 
Реакция на Български Хелзингски комитет за побоя от 6-ти юни, както и
Декларация на Зелените против ксенофобията.

Read Full Post »

Този пост трябваше да бъде изцяло посветен на днешният протест пред Бусманци. За днешната слънчева юнска сутрин на едно зелено и красиво място, изпълнено с дървета и свеж чист въздух… Място, в центъра на което стои една чудовищна сграда. Красиво измазана, но с дебели стени, решетки и тел. Сграда над и около която свободно летят ята птици, сякаш за да подчертаят разликата между волния си полет и живота на хората вътре. Без вина виновни, без съд и присъда, хванати и закарани за неопределен срок (често продължаващ с години) в т.нар. „дом за временно настаняване”, а реално затвор за бежанци. Но ще започна преди това с група ученици и студенти, които са си направии предварителна среща да ходят заедно с трамвай до това място, за да не се изгубят. И в трамвая им налетели закачулени неофашисти с бухалки, които решили да им демонстрират отблизо точно какво е отношението им към защитниците на бежанците. Сред нападнатите те са имали стари противници от леви организации и са използвали повода за бежанците, за да си разчистят сметките. Отново.
Вижте видеото на БГНЕС:

Все пак по-голяма част от протестиращите пристигнаха благополучно пред затвора. Много разнородна група от всякакви хора – природозащитници, правозащитници, бивши затворници от Бусманци, адвокати, журналисти. Опънаха се трансперанти в подкрепа на затворените вътре. Скандиранията ни бяха на български и на английски език.
WE ARE HERE AND WE WILL FIGHT. FREEDOM OF MOVEMENT IS EVERYBODY’S RIGHT.
НЕЛЕГАЛНИ ХОРА НЯМА.
NOONE IS ILLEGAL.

Преди, когато съм протестирала пред някоя институция – Народното събрание или Министерството на околната среда и водите – никога не съм виждала отклик отвътре. Този път обаче протестирах пред нелегален затвор. Затворниците в който успяха да се покажат по прозорците на сградата, да ни махат и да скандират „Свобода“ и „Freedom“ заедно с нас. Направиха от чаршафи транспаранти, но уви бяха твърде далеч, за да видя какво са написали. Разчетох само един надпис – гласеше ONE YEAR. Времето, което човекът, който го държеше, бе прекарал вътре без да знае кога ще го пуснат и ще го пуснат ли въобще.
Аревик далеч не е единствената бременна жена вътре. Има и майки с невръстни деца, хора от всякаква възраст и националност. Единственото общо между всички тях е проблемът със статута им. Някои са арестувани без никакви обяснения направо от границата, други са имали дългогодишен статут, който е изтекъл, автоматично са загубили правото си да учат и да работят (респективно и да плащат данъци) и са били натикани вътре по бюрократични причини. Някои са бягали от глад, други от война, трети от политически или религиозни режими, четвърти са дошли при любим човек – Аревик при Давид. Единственото общо между тези хора е, че нямат присъди за нищо, защото не са престъпници. И че бяха срещу нас днес, но отсреща – зад решетките. Докато пиша тези редове, тези 230 затворника продължават да са вътре и вероятно отново са наказани, както след предишния протест, задето са откликнали. Докато пиша, 17-годишно момче претърпява спешна операция на лявата ръка, след като са му я начупили по пътя към протеста закачулени неофашисти, въоръжени с палки и тръби, вярващи във величието на Нацията и в правотата на Бюрокрацията. Искам да напиша още нещо, но… не знам какво.
Ето репортажът на БНТ:

Read Full Post »

Някой много мрази градинките, особено тези в центъра на София. Части от Борисовата, от градинката между Ректората на СУ и Спортната палата и от градинката на Кристал отдавна бяха отделени, разкопани и после превърнати в метростанции. Ок, това е нещо полезно и ужасно улесняващо ни, така че няма да мрънкам, даже напротив. Ама наскоро гръмна скандал, че са приватизирали голяма част от Южния парк и искат да го застрояват, та сега имало някакви протести и подписки. Какво щяло да става накрая не разбрах, май са спрели проекта. Но преди малко пък видях имейл от местната организация на Зелените в Средец, в който пише, че някаква фирма вече е започнала да прокопава със сонди градинката на Руската църква – едно много приятно място (повече инфо за случая). И май единствената градинка в целия квартал, която не беше пипана в последно време. А, пардон, още не са подбрали малката градинка между Парламента и Ректората на СУ, както и алеята между Художествената академия и Александър Невски, но там нали има започнат проект за т.нар. „български Лувър„, така че скоро и те ще изчезнат.
Като прибавим към това и застрояването на Витоша – явно семейното излизане през уикенда до парка или до планината скоро ще стане неизпълнимо за софиянци. Една приятелка казва, че и сега през почивните дни около Южния парк е невъзможно да се паркира. Аз пък като минавам през Борисовата винаги има такова стълпотворение от майки с деца, възрастни хора, а често и млади хора, правещи си пикници направо върху все още непавираните полянки. Та явно се използват тези градинки, не са трън в очите на обществото. Но очевидно са трън в очите на общината, защото след още 2-3 години малко ме съмнява в центъра да има и една зелена площ. Може би някакви остатъци от Борисовата, ама и за това не съм сигурна…

Read Full Post »

На този ден преди 134 години е убит поетът и революционер Христо Ботев. Поклон пред паметта му!

Идва при мене
задъхан и потен
работник
и казва:
– Пишете за Ботев! –

„За Ботев ли? –
Седам.
Елате във среда
към седем.“

Но ето че среда отдавна премина…
Навъсен, аз пъшкам
и късам листата.
Над покрива горе
моторите спорят
със влажната пролет
в света
и мъглата.
И нищо не идва.
Безпътната мисъл
в главата се мъти.
В гърдите тревога.
Преставам да пиша,
захвърлям листата,
дълбоко въздишам
и казвам:
– Н е м о г а! –

Събличам се.
Лягам в леглото.
Заспивам.
Но ето пристига
навъсен работник
и пита:

– Написа ли песен за Ботев? –
За Ботев ли?
Чакай…

„Огряват звездите,
след туй на Балкана
излиза луната,
вълкът се промъква
и дебне в скалите
и светят очите му
в мрака.“

Работникът бърчи си челото
и пита:
– Това ли е Ботев?
Пиши за жетварите там,
за теглото,
за черните кърви,
що пие земята,
за робската песен
и мъката в нея,
която люлее нивята.

– Какво ще го търсиш
в усоите, дето
и хищника днеска не броди.
Не виждаш ли? – Ботев
в очите свети,
та Ботев е тук, при народа.

Ти падаш и Ботев ни казва:
„Вдигни го!
И дай във ръката му знаме!“
Подавам ръката си,
ти се надигаш
и крачиме рамо до рамо
.

– Това е то Ботев.
А ти го усукваш.
Та тук за усукване нема!
Повзри се в живота,
и ето ти Ботев,
и ето ти цяла поема.

– „Ботев“ – Никола Вапцаров

Read Full Post »