Днес прочетох в един блог следното твърдение, което авторката му е прочела в „една книга, психология”. Хората, които подраняват за срещи имат мания за контрол над всичко и са властни, освен това се страхуват твърде много и имат импулсивни мании и фобии. Това, предполагам, е в защита, че въпросната авторка не може да не закъснее поне с 10 минути (в по-добрите случаи). Не знам за вас, но за мен подобно твърдение е меко казано, абсурдно.
Имам навика да отивам 2-3 минути преди или след часа на срещата. Тоест, водя се и в двете категории, но по-скоро към подраняващите. Нямам самочувствието на властен човек и не виждам в себе си фобии (освен към матемитика, но това е друга тема). Защо винаги бързам да съм навреме.
1. От малка съм възпитавана, че закъсняване за среща е неуважение към човека. Случва се на всеки, защото градът ни е лудница, но е хубаво, когато човек може, да го избягва. Това – като основна причина.
2. Един мой приятел винаги ми намира поне 3 минути закъснение, дори като срещата е на една пряка и си мисля, че съм излязла навреме. 😆
3. Именно, защото живея в централен район, винаги си го отнасям, когато закъснея и мъничко „Ето, ние колко време пътуваме и сме тук преди тебе”. 😛
4. Когато човек отделя от времето си (особено, когато обясни колко му липсва това време като цяло), аз лично не бих се чувствала удобно да му отнема 40 минути допълнително в чакане на някой ъгъл.
5. Не обичам да чакам, следователно предполагам, че и другите не обичат. Предполагам, според тази „психология”, това е фобия. Според мен пък, „фобия” е твърде силна дума и такива писачи на псевдонаучна литература много я обичат, за да подсилват твърденията си. Най-забавното е, че преди време бях попаднала на твърдение, че закъсняващите са властни натури, които подчертават важността си, а подраняващите – с робска психика. Тоест – обратното.
Няма нищо лошо в закъсненията (когато са под 20 минути, разбира се), но аз лично не намирам за реден подобен начин за оправдание. Какво е вашето мнение – фобия и властолюбие ли е да подраниш две минути за среща и да очакваш другият човек да дойде навреме?
Кътчето на Селин 
„Няма нищо лошо в закъсненията (когато са под 20 минути, разбира се)“ – какви са тези глупости?! Най-много 5 минути е допустимо закъснение, НАЙ-МНОГО!!!!!
Написаното в тази книга важи, първо, за определени хора и второ, за определени географски ширини или по-точно определен модел общества. В Бразилия, например, е напълно нормално човек да закъснее с около 40 минути. В Германия обаче не е :Р Когато бях там това лято един от приятелите на Ян закъсня веднъж с 15 минути и после всички му мрънкаха МНОГО как е могъл да закъснее толкова много, как е могъл да се бави тоооолкова много и т.н. Въпрос на светоглед си е 🙂
Когато човек идва на време означава, че е точен и дисциплиниран. Според автора на въпросната книга дисциплинираните хора имат мания за контрол. Ами, нем, не е така. Просто очакват от другите също да са дисциплинирани 🙂
Интересно.
Всъщност аз мога да дам два коренно различни примера, над които съм имала, хм, така да се каже, достатъчно наблюдение.
Аз и сестра ми – вечно закъсняващата и винаги подраняващата с няколко минутки.
Всъщност не мога да кажа, че съм властна личност (а тя изобщо), че закъснявам по тази причина. Нито пък мисля, че сестра ми иска да има контрол над всичко и т.н.
Всичко опира до организация и възпитание (отчасти). Сестра ми е изключително организирана и точна. Никога не би могла да си представи да закъснее повече от 10мин (а това се случва само и единствено, когато излиза с мен или майка ми :Р).
Докато аз съм някакси обратното – разсеяна, неорганизирана. И винаги си мисля, че още има време. В интерес на истината за мен 10мин закъснение не е кой знае колко. ;D
Каквото и да направя, ако съм сам, почти винаги подранявам за срещи и то с 20-ина минути. Фактът, че повечето хора закъсняват не значи, че аз си губя времето докато ги чакам, както смятат някой изнервящи се от чакане хора 🙂 Правя го защото ми харесва да съм точен и да поразгледам що за хора чакат за срещи около мен, което в повечето случаи е доста приятно и интересно занимание. Онова, което е наистина досадно, е когато имаш среща с още 4-5 човека и ВСИЧКИ закъснеят. За подобно отношение към идеята за общото виждане ми идва малко обидно.
Според мен да подраниш за среща значи да си правиш добре сметката за времето и неудобствата около трафика и придвижването. Не мисля, че става дума за уважнение! Просто някой хора закъсняват, защото са супер вятърничави и в това си има чар 🙂
А за психологията на подраняващите ми е много интересно на каква база са направени тези изводи, защото някак е трудно да си представя, че подобна теза може да бъде доказана, най-малкото заради абсурдната си обосновка 😛
Обаче звучи като интересно четиво, ако не друго 😉
Селин, ела в скайп, че ще те убия
Ооки, ида. А ти ми флуудиш и ще видищ какво те очаква :Р – Сел
Според мен това, че някой закъснява или подранява, не определя това какъв човек е, освен може би дали е точен или не. Аз съм и подранявала, и закъснявала. Не обичам да чакам, а също ми е неудобно и мен да ме чакат, затова се старая да съм точна.
Чак пък мания, едва ли, но има една такава връзка между дисциплинираните и контрола – особена, близка връзка. При някои е твърде интимна, което е някак леко перверзно.
Обратно – при недисциплинираните, често се среща факторът „загуба на контрол“. То си е нормално – контролът все се мъчи да ти се изплъзне и трябва дисциплина, за да му придържаш каишката.
Оттам и връзката с подраняването и закъсняването. Ако държиш да владееш ситуацията ще предвиждаш възможни забавящи фактори и когато те не се случат ще подраниш. Ако не ги предвиждаш и се случат – ще закъснееш.
Дали не е по-скоро въпрос на самонадеяност да закъсняваш? И – ако е така – вярно ще излезе, че си леко контрол фрийк, щом подраняваш.
😀
Да подраниш – според мен такова положение погледнато логично не съществува, когато става дума за среща. Среща означава да бъдеш на определено място в определен час – на същото място можеш да бъдеш преди това, предишния ден, предишния месец; в същия час може да си на някакво съвсем друго място. Накратко, срещата може да бъде само абсолютно точна – всички останали варианти водят към случайност.
Чиста случайност е да срещнеш човека, с когото си имал среща преди половин час. 😛
Философствам ли? Ами какво да кажем тогава за тези, които по точност на среща определят какъв е човека. 😉
Сериозно по темата: субективните закъснения (до 5 мин.+- не се брои) означават пренебрежение към другия – когато е близък и знаеш, че ще те чака, още повече!). Подраняването най-често се дължи именно на неосъзнат страх да не закъснее човек по независещи причини и така да изрази несъществуващо пренебрежение.
Но и това не са единствените обяснения…
За мен си е един вид правило да закъснявам,сериозно.Ако не закъснея поне с пет минути,простон е съм аз.Не знам,аз съм на теорията че ако си важен-ще те чакат!
Мъжът ми разправяше, че докато бил в Германия той се научил да ходи винаги навреме, че и да подранява даже (и сега им трови живота с това), а всички германци му заккъснявали.
Аз лично предпочитам да позъкаснея малко отколкото да вися като сопол и да чакам другите да благоворлят да дойдат.
Няма да правя пълен психилогически портрет както ти обещах, но да, представи си го :Р
Най-добрата ми приятелка винаги закъснява с минимум 15 минути. Мен това не ме дразни, но понеже съм си такава странна натура и не обичам да чакам много и се изнервям леееекичко. Ама наистина лекичко. ^^
“Хората, които подраняват за срещи имат мания за контрол над всичко и са властни, освен това се страхуват твърде
много и имат импулсивни мании и фобии. “
?!?!?
Това беше най-абсурдното нещо, което съм чела наскоро.
“Импулсивни мании и фобии“? Ама какво по дяволите, аз винаги подранявам, по принцип съм на мястото на срещата 5 минути преди уговорения час, това значи ли, че имам импулсивни мании и хобии? Имам клаустрофобия, да, но не знам дали това се включва. Сигурно не. 😉
За мен, както си писала Вампс, закъсняването над половин час е показ на неуважение и показва точно колко “много“ човека иска да се срещне с теб.
И сега прекия отговор на въпроса ти – не, според мен не е мания за властолюбие, просто, както написа Марто, хората, които подраняват сме някакси по-подредени и така нататък от другите. :))))
Занимавам се с психология професионално и съм се натъквал на много подобни книжки по „приложна” и каква ли още не „психология“. Напоследък излизат на конвеир книги на хора, които не разбират съвсем нищо, но авторитетно изказват абсурдни тези, подкрепят ги с имена на учени, които или са говорили по темата съвсем различни неща, или пък изобщо не са я засягали, и набират авторитет сред по-наивната аудитория. За да разбира човек от тази наука, му трябва солидно образование. Книжка от „Славейков” няма да го обогати, а само ще само му обърка съвсем главата. Затова Ви препоръчвам да не се занимавате с такива.
Относно поставения проблем – хората подраняват по ред причини. Всички, изброени тук, са валидни – възпитание, изискване на средата, организираност, местожителство. Причина могат да бъдат също желанието за среща с определения човек или, обратно, желанието по-бързо тази среща да приключи. Желанието да контролирате ситуацията – забележете, ситуацията, не човека – също може да се яви като фактор. Но ние всички се опитваме да го правим по всяко време без това изобщо да е признак на властолюбие. Разбира се, възможно е подраняващият да се опитва да упражни контрол над другия, почуквайки по часовника, когато го види (макар и контрол да е твърде силна дума), но може и да е обратното – закъсняващият да го упражнява, заставяйки първия да чака.
В заключение ще кажа следното. Правило в психологията е първо да се търси нормалното, а чак когато то се изчерпа – патологията. Подобен тип „литература” се хвърля към патологичното там, където то отсъства, за да грабне вниманието и създава грешни стереотипи. Ако трябва да говорим за фобии и мании, да, те могат да бъдат причина за подраняване, но и за закъсняване, както и за още ужасно много други неща. Хората са различни и обобщенията са грешка на лаиците. Така че, дишайте, това кога отивате за среща рядко има връзка с властолюбие и фобии.
Освен това, терминът „импулсивна фобия” ми се стори доста забавен. 🙂
Пламен
Мда,има нещо вярно в това,което казваш. И аз като тебе много рядко закъснявам и доколкото знам нямам нито властен характер нито някакаква фобия.
Въпреки това,всяко правило си има изключения и аз може да съм сред тях :Р
Много благодаря на всички за коментарите!
Във всеки коментар има някаква истина. Във всяка дадена като възможност причина за подраняване има истина за отделни хора или за всеки човек. Винаги съм вярвала, че ние сме различни, ужасно различни помежду си и слагането на подобни обобщения е смехотворно. Разбира се, авторката на това твърдение продължи да е напълно уверена в него, защото било казано от „оксфордски професори“ (да бе, колкото баба ми е завършила Харвард), но важното е, че хора мислещи като нея са малко (обратното би било доста плашещо :P). Аз питах и устно много хора за мнението им и затвърдих своето – няма нищо маниакално в това да се подранява. ^^ Поздрави на всички и мерси! ^^